ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, HISTORY OF MACEDONIA, MACEDONIA-HISTORY

20

Тая песен се пее от невестите и момите на свадбите, и то два дена преди да се приготви младоженецът да вземе момата.
В 1885 година, когато се празднуваше в Петербург 1000 годишнината на българските солунски светила свети Кирил и Методий, снабден с една молба от страна на за­падния край на Македония, в която беха изложени всичките вършени от турците зверства над славяно-българския на­род в Македония, аз отпътувах за столицата на Русия и благодарение на помощта и препоръките на руския пред­ставител в Букурещ г-н. Хитрово и на негово сиятелство граф Игнатиев, бидох удостоен с голямата чест да бъда приет от Негово Императорско величество цар Александра ІІІ-й в Царское село на 12 май 1885 година. Преди да отпътувам за Петербург, минах през Буку­рещ и се представих в тамошното руско посолство пред г-н Хитрово, с когото бех запознат от понапред, за да му доложа за какво именно съм се решил да отида в Русия. Г-н Хитрово ме прие радушно, аз му дадох молбата до Не­гово Величество руския цар, той я прочете и ми каза:-добре! След това ми даде и две писма: едното беше адре­сирано до руската параходна агенция в Браила — Ромъния, а другото до председателя на славянското благотворително обшество в Одеса: След това той добави, че на връщане требва пак да се явя пред него. Благодарение на горните писма, пътувах безплатно до Одеса и от там до Петербург, защото руската параходна агенция в Браила ми даде без­платно билет за първа класа до Одеса, а пък по препоръката на славянското благотворително общество на гарата ми дадоха първокласен билет до Петербург безплатно. Като стигнах в Петербург, седнах в файтон и отидох в хотела „Княз Гагарин". На следующия ден сутринта отидох в къщата на графа Игнатиев Павлович. Излезе един слуга и ме попита отгде съм дошел и какво искам: Отговорих му, че съм дошъл от Македония и че искам да видя негово сиятелство графа Игнатиев. Слугата отиде да съобщи на графа и след пет минути се завърна при мене, повика ме и ме заведе при графа в стаята, която беше чудесно мобелирана и украсена. При влизането си при графа, поклоних му се, а той веднага ме попита от где съм. От Дебър съм, ваше сиятелство, му отговорих; аз съм Радулов, който още в 1869 година е имал честта да ви се представи в Цари­град. Познавам ви добре, ми каза той и ме покани да седна. Тогава аз му подадох молбата, той я прочете и като по­мисли, каза ми: „Господин Радулов, ти си стой в хотела и след свършването на славянското праздненство, (тогава имаше големо славянско праздненство), аз ще изпратя да те повикат. И действително граф Игнатиев на 12 май изпрати

21

едного от слугите си за да ме вземе от хотела. Той ме за­веде направо в Царское село, в имераторската канцелария при едного от придворните генерали. Генералът беше прав, аз му се поклоних и му подадох молбата, той я взе и ми каза:-седни. Човекът, който ме беше довел му каза неколко думи и след това генералът занесе молбата на императора, а пжк аз седнах на един кадифян стол и престоях сам около половина час. Тогава ме повикаха горе и аз влезох в една обширна стая от великолепната мобелировка на ко­ято просто останах слисан и не можех да снема очи от чудните й и хубави мобели и от художествените й картини... След малко устремих погледите си върху Негово величес­тво императора и го видех, че стои прав до генерала. Аз веднага паднах на колене, целунах земята, краката и края на дрехата на императора. Останах коленичил и с скръстени ръце пред него, той ми каза да стана и като станах, Не­гово Императорско величество добави: -Аз полагам душата си за целото славянство и постоянно се трудя да намеря средства да избавя и македонския българо-славянски народ от турското иго и ще го избавя: При точното изпжлнение на буквата и на духа на Сан-Стефанския мирен договор България ще бъде властителка на всичките българи, Сърбия на всичките сърби, Гърция на гърците, а Русия запазва за себе си ролята на покровителка на целото славянство и на всичките славянски свободни и поробени народи.
След това цар Александр се обърна към генерала и му каза нещо и като мина през една друга врата оттегли се като ме остави при генерала. Последния ме заведе тогава отново в канцеларията, даде ми 400 рубли, с думите: „Това е подарък за вас от Негово Величество императора. Аз се поклоних на генерала сбогувах се с него и придружен от един дворянин се озовах при входната врата на великолеп­ния дворец й много зарадван отидох в хотела, гдето като влезох в стаята си, издигнах ръце към небето и пошепнах: Благодаря ти боже, милостивий Господи, задето си ме удо­стоил да видя и да говоря с най-великия император на све­та, с славния покровител на славянството, който тържествен-но обеща, че ще избави родната ми страна - хубавата Маке­дония от турското иго. На следния ден сутринта отново оти­дох в канцеларията на графа Игнатиев, комуто разправих всичко що ми беше казал императора. Тогава негово сия­телство ми каза: имайте търпение и знайте че всичко каза­но ще се сбъдне; аз се поклоних на графа, сбогувах се с него и си отидох в хотела, а след два дена напуснах рус­ката столица и като пристигнах в Одеса веднага отидох и се срещнах с председателя на славянското Благотворително общество, на когото също разправих за станалото в Петербург, за думите на Императора. В Одеса престоях само два дена и то-

22

гава се качих в един руски параход и отплувах по Дунава за Браила, отгдето по железницата се озовах в Букурещ, предста­вих се пред господина Хитрово, руския посланик, казах му как съм бил представен от графа Игнатиев и как съм бил приет от негово Императорско величество, руския цар Алек­сандър ІІІ. Господин Хитрово ме потупа до гърба и ми каза: господин Радулов, ти ще бъдеш щастлив, тогава се сетих и попитах Хитрово за славянските народности. Той ми каза: Целото славянство е едно велико племе и народностите, които принадлежат на това племе само малко се различа­ват по езика си : Българите, сърбите, македонските българо-славяни, са всички от едно племе, от великото и славно сла­вянско племе и са дошли в страните които обитават от Русия, от която са дошли също хърватите, черногорците, галицийците, далматинците, словаците, чехите и поляците. Само ма­кедонските българо-славяни са преселени на балканския по­луостров много от старо време, преди гърците, романите, българите и сърбите. След това, поклоних се на господина Хитрово, сбогувах се е него, напуснах столицата на Ромъния, отпътувах за България и се озовах в София.
Господин Хитрово е бил руски консул най-напред в Би­толя — Македония, гдето е престоял цели 10 години, и именно в Битоля се бех запознал с г-на. Хитрово След това Хитрово, едно след друго е бил руски представител в Белград, Сърбия; при освобождението на България се е намирал в София и в 1884 година е бил назначен за руски посланик в Букурещ — Ромъния, гдето е престоял до 1892 година и след това изпратен за посланик в Токио — Япония, гдето е и починал.
По въпроса за Солун. Както дохождането на македонските славяно-българи на Бело море и заселването им в цела Македония до Костурското, и охридското езера и до реката Черни Дрин, тъй и заселването на Солун не е още достатъчно и ясно дока­зано. Евреите твърдят, че най-напред те са заселили Солун, гърците от своя страна настояват да твърдят, че гръцки цар бил заел и заселил Солун; ние пък славяно-българите ма­кедонци, не знаем кои по-напред са се заселили в Солун, евреи ли, гърци ли или македонски славяни, та и за това необходимо е за македонските славяни добре да се изучи и изясни въпроса за заселването иа Солун.
Според твърденията на Солунския евреин, основани върху еврейската история, преселението на евреите по бре­говете на Бело море е било извършено преди 2650 години, а според доказателствата и уверенията на янинския албански шейх, основани на албанската латинска стара история, българо-славяните са се преселили в Солун и другите брегове

23

на Бело море още преди 2658 години. Твърденията на руский посланик в Букурещ г-н Хитрово също казват, че славяно-българите македонци първи са заселили Солун и бреговете на Бело море; ако обаче се съди от леточислението изло­жено в вечния календар на господина Ив К. Божинов, ро­дом от Дебър — Македония, издател на книги и притежа­тел на печатница в София, българо-славянските македонци са се преселили в Солун и са заселили бреговете на Бело море още преди 2762 години. От това следва да се заключи че славяно-българите са заселили бреговете на Бело море, па и самия град Солун преди евреите и преди гърците. С други думи те са първите преселенци по бреговете на Бело море. В 1868 година през месец юлий, аз отново отидох в Русия, а именно в град Киев, за да приежтетвувам на великото славянско събрание, станало по случай отпразднуването 900-та годишнина от покръстването на руския славянски на­род от великия кнез Владимира. Тогава в Киев се бе стекло множество руси и славяни от другите страни на света. От Русия беха дошли членовете на царското семейство, много князе, княгини, графове и графини, руски митрополити от разните губернии на обширната руска империя, черногор­ският митрополит Митрофан, сръбския митрополит Михаил; неколко първенци от Сърбия, между които и генерал Сава Димитриевич, Милослав Протич, професор Панта Среткович, Пашич, Лотич, Сима Симич и други бележити сърби - всички на брой 46 души.
Между стеклите се на празненството славяни имаше и много словаци и видни лица като редактора Амвросия, поета Светозар и други. От България беха дошли шефът на русофилската партия сега покойник Драган Цанков, бивш министр-председател, Александр Константинов Людсканов, бивш, министр, Стефан Савов, Бобчев Стефан, възпитаник на мос­ковския университет. Михаил Ив Маджаров, също бивш ми­нистр. Иван Вазов-поет, Светослав Николаев, Миларов-ис­торик, Кръстю Кръстев Бахчеванов, капитан Димитрий Сто­янов, Бръчков адвокат от гр. Свищов, публицистът Велко Нейчев, Михаил Тодоров от Браила, професор Дринов от Харковския университет, българин родом от Панагюрище. От Македония бех единствен само аз-Исайя Радев Мажовски, от село Лазарополе, дебърско. Пътувайки за Русия, аз пак ми­нах през Букурещ, гдето успех да се видя с господина Хит­рово, който пак ме снабди е нуждното писмо за безплатно пътуване по руските параходи и железници до Киев, лега­лизира паспорта ми и на 14 юли 1888 стигнах в Киев.
На 18 срещу. 19 юли по реката Днепжр, в парахода .„Рицар" беше сложена голема трапеза за обед. В парахода се беха стекли представителите на славянските народи от България, Сърбия и Австрия, представители на руското цар-

24

ско семейство, князе, княгини, графове и графини и много бележити руси книжовници и писатели взимаха участие на тоя обед. Начело на трапезата беха заели место Негово Сиятелство-граф Игнатиев, Николай Павлович, В. Г. Саблер, И.Д.-председател на киевското славянско общество, княз Ю.Е. Гагарин, председателят на петербургския Св. Синод
25

К.П. Победоносцев и председателят на Одеското славянско общество.
Всред обеда, аз станах от мястото си поклоних се пред участниците на този всеславянски обед, като поисках позволение да кажа неколко думи от страна на заробените славяно-българи македонци, да изкажа техните болки и техните же-

26

лания и тона славянско-македонско наречие. Граф Игнатиев се обърна към мене и ми каза: „Позволено, Радулов, говори!"


РЕЧ
произнесена на 18 юли 1888 година в парахода „Рицар” всред
реката Днепър, в град Киев Русия от Исайя Радев Мажовски
от село Лазарополе, Дебърско Македония.


Многоуважаеми господа и славянски братя, преди 40 дена се научихме во нашия край Македония во Дебър и Кичево за великото радостно събитие—900-годишнината от покръст­ването братския руски народ от великия руски княз Св. Вла­димир и се приготвихме неколко человеци да дойдем во славянската велика Русия за да присътствуваме на този тържествен велик руски праздник, но за големо съжаление не могохме да получим паспорти за Русия. Но аз се осмелих и реших да дойда сам и народят нощем ме изпрати со сълзи на очи, съжелявайки че повече хора немогат да дойдат в Русия. Аз се реших, повтарям и потеглих нощно време и цели 30 дена одих, криещ се от преследването на Турците, и най сетне успех да дойда в славната славянска велика Ру­сия. И много по видни от мене лица от славянска Македо­ния желаеха да дойдат в велика братска Русия и да присътствуват на тържествения праздник на 900-та годишнина от покръстването на руския велик братски народ, който е на­деждата на всички поробени славянски народи но не смееха и се боеха да дойдат, защото добре знаеха че ще бъдат за­ловени, бити и проводени в Азиатските пустини. Многоуважаеми господа, македонският старославянски народ още преди 2500 години е доведен в Македония от цар Карана, който както цар Филипа и цар Александър е бил чист славя­нин; но повече от 500 години съ се изминали откакто Ма­кедония и македонският стар славянски народ с потиснати и се намират под тежкия турски ярем. Ние, клетите маке­донци пъшкаме и плачем, но никой не щет и да чует, па даже и самите наши братя ни пречат. Братя славяни, маке­донският славянски народ е обвит от най люти и отровни змии, той се дави и измъчва от най люти и неумолими зве­рове. Достатъчно .е некой мъж, некоя жена или пък некое дете само да спомене за велика Русия, за да бъдат веднага бити и псувани на вера и наричани москов гяуру та от друга страна у нас в Македония съ се наплодили протестантите и католиците, които по всеки начин се стараят да ни нап­равят протестанти или да ни покатоличат. В нашия Дебър имаме екзархийски наместник — Архимандрит, но и на това ни завидеха враговете ни.. Така, например гръцкият владика подкупи турските зверове и ги накара да го убият, но кол-

27

кото и да ни е Тежко търпим, страхувайки се да не би дг паднем под австрийски ярем. Братя руски славяни, цели петстотини години става вече от както целият македонския славянски народ и целата му земя са обгърнати от черни и мрачни облаци, които не ни дават възможност да виждаме и да се ползуваме от благотворното действие на слънчевата светлина. Само слушаме, че негде имат и греет велико и светло слънце, но очите на македонските славяни не го виждат. Нашата най голема надежда е в велика Русия, от нея чакаме ние спасение и избавление. Русия, която е спасила Гърция и Сърбия, която е избавила Ромъния и славянска България, един ден ще протегне ръката си и на нещастния македонски роб и ще го спаси, като му подари свобода.
Братя руски славяни, ние окаяните турски роби — македонските славяни денонощно молим всевишния Бог и на шия спасител Иисуса Христа да дава здравие и дълголетие на Негово Величество руския император — единствения мощен покровител на всички славянски народи, ние молим Бога да дава здравие и дълго действие на целото руско ав густейше царско семейство, ние молим Бога да дава живот и здравие на целия руски православен народ, ние нещаст­ниците желаем да повеет руският силен ветър и да разпръ снет тъмните и мрачни облаци с които е обвита поробена Македония. Ние молим Бога да надари с сила и крепкост руските храбри орли, да литнат из въздуха и да покрият цела Македония, да прогонят лютите змии и безпощадните зверове, да строшат вековните тежки железни вериги, да освободят вековната турска робиня Македония. Да живее велика и славна Русия, да светлеет руската златна корона като слънцето на небето во веки веков амин !”
Граф Игнатиев започна да ръкоплеска, като свърших речта си и ръкоплесканието му се подвзе от Драгана Цанкова, от Стефана Бобчева и от всичките други наши българи.
В общата славянска руска история, издадена по случай тържеството е забелезано следнето: в пасажа който се говори за 900-та годишнина от покръстването на руския народ: “во число болгар находился македонец из Дебр, Исаия Радулов. Он прибил в Киев употребив 3( дней на дороге, так как скривал ся от турок...”).
И българският Екзарх Йосиф желаял да присътствува на това големо праздненство в Киев, но турското прави телство и на него отказало да издаде паспорт за в Русия На 26 юли 1888 година напуснах Киев за да се завърна в Македония. Когато отидох на гарата и влезох в един първокласен вагон, се озовах в едно купе с господина Стефан Бобчев и с г-на Михаил Маджаров. Само ние тримата

28

се намирахме в това купе. Много бележити руси и други славяни беха дошли да ни изпращат. Между другите беше и славянският певец Александр Славянски и нейно сиятелство Олга Александровна и графиня С. П. Ламсдорф и ней­но сиятелство графиня С. П. Оручик, и аз Исайя Радев се появих на прозореца на купето, казах сбогом на тия висо­копоставени госпожи, като ги помолих да не забрават и помнят Македония. Михаил Маджаров ми каза: “Не викай бе, срамота е”, но в същия момент нейно сиятелство Олга Александровна влезе в вагона и извика: „Радулов здес? Аз веднага й целунах ръката, а нейно сиятелство ме целуна по челото и ми каза: „Радулов, сбогом, поздрави македон­ския славянски народ", и след малко влака замина и като пристигнах в Одеса, отидох при председателя на славянското благотворително Общество г-н А. А. Кравцов, който ме придружи до пристанището, препоръча ме на капитана на руския параход от компанията на княз Гагарин, простих се с него и потеглихме през Черно море и Дунава дойдох в България и се озовах в София гдето се появих в първия македонски комитет основан в 1886 година печата и ем­блемата на който носеха думите „Свобода или смърт".. Председателя на комитета г-н майор Паница й членовете ме натовариха с мисията да отида в Албания и да се постарая да убедя албанците да работим задружно за свободата на Македония и на Албания и да се свърже съюз между Ал­бания и България. Аз се реших, отидох в Албания, наме­рих се с първенците албански с които бех запознат още от понапред, от първото ми пребивание в Албания. Работата ми беше напреднала и аз постоянно сновях между Албания и България, гдето давах сведения на председателя на комитета.

29

В 1888 година на 18 август бидох изпратен от тогаваш­ния министър-председател г-н Стамболова и от председателя на македонския комитет майор Паница в Албания, отгдето да доведа в София човек, избран от албанските първенци. Тогава потеглих на път и най-напред отидох в отечеството си, в село Лазарополе, престоях дома си само 10 дена и се опътих за Албания, гдето посетих най-напред околията Мала-Грика и се намерих с Мустафа Зенилов и Малич Зенилов, които беха запознати с работата за която бех отишъл в Албания и работеха заедно с Али Марков от Мала-Грика. (Грика Вогел). Потеглихме на път с Мустафа Зенилов, оти­дохме в околността на Малесия, гдето престояхме три дена. Там се намерихме с Далуп Кара, главатар на Малесия, и сетне отидохме в Тирана при Гани бея Топтанй, гдето намерихме и войводата Байрам Данов и други войводи, па там беше дошъл от Мат и Малич Пашов. Разговоряхме се върху всичко което ни предстоеше да вършим. Албанските първенци ми казаха да си отида в селото си Лазарополе и там да стоя до когато албанските първенци изберат человек, когото да из­пратят с мене в България. Дадоха ми двама въоръжени ал­банци да ме придружават при минаването на планината „Ка­лина" при Два Брата планина. Пристягнахме в околността на Малесия, в селото Булчиза и отидохме в дома на Далуп Кара. През това време селото Булчиза беше големо и разпръснато село, имаше повече от 1000 къщи. От Булчиза първите албанци се върнаха, а ме придружиха други двама до Мала-Грика, гдето отседнахме в къщата на Мустафа Зенилов и Малич Зенилов. Но Мустафа Зенилов и Далип Кара беха останали в Тирана за да вземат участие в съвещанията на албанските първенци. От Мала-Грика ме изпратиха до Дебър пак двама въоръжени албанци. В този град преспах само една вечер у Веля Топалов с когото през ноща се разго­варяхме вжрху мисията с която бех натоварен от Стамбо­лова и от майор Паница, а именно върху съюза на Алба­ния при евентуално избухване на възстание в Македония. За да окуража Топалова, казах му, че работата не е само наша, но се върши с знанието и помощта на българското правителство, което е дало идеята за съюз с Албания- и добавих, че когато се обезпечи участието на албанците в тая работа, пак ще се видим и тогава ще знаем какво да правим. Седехме през нощта с Веле Топалова, ядохме и пихме вино до късно и малко преди разсъмване поспахме. Когато се съзори, станахме, пихме кафе и Велю извади та ми даде десет наполеона помощ, даде ми коня си и негов човек да ме придружи до Лазарополе, гдето като стигнах на 10 септември, върнах човека и коня в Дебър. Престоях в родното си место до 20 октомври. Тогава дойде при мене човек, пратен от албанските първенци и ми каза : Зотини

30

(господине), викат ви да отидете в Тирана. Придружен от трзи човек, отидох в Мала-Грика, минах през Малесията, през селото Булчиза и през планината Капина и пристигнах в Тирана; Там намерих Далип Кара, Мустафа Зенилов, двама бейове от Мат, един бей от Елбасан и войводите; що се касае за другите първенци, те си беха отишли след свършването на съвещанието.
Тогава Гани бей и другите ме запитаха : Исайя, кажи ни какво мисли московецът за тия работи. Аз им отговорих, че московецът е на мнение всеки да бъде господар на своето и да бъде самостоятелен, а именно България да си е сама, Македония сама, Албания сама, Сърбия сама и Гър­ция сама и независими едни от други. Това е мнението на императора Александра III и на неговото правителство. Тогава всички почти едногласно казаха: От това нещо по-хубаво нема.
Сетне Гани бей Топтани ми каза: „Ето избрахме Ма­лич Зенилов от Мала-Грика да дойде с тебе в България да говори с българските министри. Тогава всички албански пър­венци си разотидоха, а пък аз придружен от войводата Байрам Данов, Далип Кара и от Мустафа Зейнелов отидох в Мала-Грика в къщата на Мустафа Зейнелов. След това аз и Малич Зейнелов се разделихме и аз отидох дома си за да се поприготвя, па също и Малич Зейнелов да се приготви за път. Последният говореше добре български па освен това се намираше в сношения с бележити и учени хора. След неколко дена Малич Зейнелов дойде в селото ми Лазарополе, придружен от други двама албанци. На следуюшия ден по­теглихме на път, стигнахме до Гостивар и придружаващите ни двама албанци взеха коня на Малича и се завърнаха, а пък аз и Малич се качихме на файтон в Гостивар и стигнахме в Скопие, гдето след като легализирахме паспортите си, ка­чихме се пак в файтон и на 23 ноември 1888 година при­стигнахме в София, гдето бехме посрещнати от майор Па­ница. Престояхме 10 дена на хотел, и нощно време дохож­даха при нас майор Паница и Димитр Ризов и други маке­донски офицери. След изминаването на тия десет дена, дойде при нас майор Паница в затворен файтон, взе и двамата ни от хотела и ни заведе в къщата на министра-председателя Стамболова! Говорихме да бъдем съгласни, да си помагаме македонците и албанците едни на други и да работим и ги­нем задружно, когато настане времето за енергично действие, като албанците пазят българите, които се намират на албан­ската граница. Ето, каза г-н Стамболов, Исайя ще натова­рим с мисията да ходи в Албания и в България, а пък що се касае за Малич Зейнелов той биде награден с орден за заслуга. След това напуснахме къщата на Стамболова, завърнахме се в хотела и се приготвихме да си вървим след

31

неколко дена. С нас проводиха Боне Георгиев за да ни при­дружава. Отпътувахме с трена от София, минахме през Сърбия, стигнахме в Белград и през ноща се качихме на авсгрийската железница, минахме през Австрия и Далмация; стигнахме до град Фиуме, отгдето по Адриатическото море отплувахме с австрийски параход, пристигнахме в Рагуза престояхме три дена в този град и след като си легализи­рахме паспортите в турското консулство, пак се качихме.на параход и отплувахме по адриатическото море за град Дурацо — Албания, гдето престояхме два дена и сетне отпъту­вахме към град Тирана, гдето престояхме три дена, понеже требваше да се даде възможност на Малич Зейнелов да даде отчет за мисията си на Гани бей Топтани и на другите бейове и албански първенци, които отново се беха събрали за да се съвещават. Сетне напуснахме Тирана, минахме през Мат, гдето Малич Зейнелов се разговаря с албанските първенци, а от там заминахме за Малесия, стигнахме в Булчаза при Далип-Кара — първенец в Малесията, престояхме у него два дена и от там придружени и от последния слезнахме в Мала-Грика, отидохме при Мустафа Зейнелов, брат на Ма­лич Зейнелов, у когото престояхме цела седмица, гдето беха дошли албански първенци и от други места за да узнаят какво е било уговорено с България. След дълго разискване албанските първенци ни казаха работата да бъде отложена за на пролет докато всички албански първенци се споразу­меят за да бъде напълно осигурена задачата. Ето сега из­пращаме с вас сина на Мустафа Зейнелов Нело — 23 годи­шен млад момък; той нека стои в София, за да се увери българският пръв министр и майор Паница, че албанците са решени да действуват заедно с България и с македонския комитет за извоюване свободата на Македония и Албания. Като потеглихме от Мала-Грика заедно с сина на Мустафа Зейнелов, последният и Далип Кара ни изпра­тиха, като ни дадоха десет души въоръжени албанци, за да ни придружават и като минахме реката Черни Дрин през моста на Топовяне, самата вечер стигнахме в чифлика на Мустафа Зейнелов под Дебър с. Куки. Там престояхме три дена и като пригитвиха кон за Боне Георгиев, потеглихме на път наедно с сина Мустафа Зейнелов Нело и с други двама въоръжени албанци, за да ни придружат догдето минем Яма; потеглихме през нощта на път, минахме през Дебър и осъмнахме на реката Радика и с големо затруднение едва успехме да стигнем под планината Вжртешка, меяду Стогово и Костур — тъй като поради дълбокия снег не беше въз-можно да се мине през Яма, нито през друг пят, та затова се решихме да минем през моето село Лазарополе, отгдето върнахме двамата албанци. Вечерта Боне и Нело спаха у брата ми Иосифа, а пък аз пренощувах в дома си; но през

32

същата нощ бидохме издадени от Горгета Минов Кокелески, който изпратил човек през нощта в Дебър и известили на пашата за нашето присъствие. Сутринта рано на 4 януарий 1889 година пристигнаха от Дебър милязиминът (под­поручик) и неколко стражари, заловиха в къщата ми мене и Боне Георгиев и ни заведоха в друга къща. През деня ни държаха в село Лазарополе, а вечерта туриха ни букаги железни, като заключиха в тех краката ни. Вечерта дойдоха предателите Горче Минов, Васил Икономов и Трайко Груев, пиха ракия, пеха и се веселиха; когато се разсъмна, на 5 януари 1889 додина, закараха ни в Дебър, а когато мина­вахме през града се беха набрали много турци пред казар­мите за да гледат Боне Георгиев. Закараха ни в казармите при българите и веднага ни разделиха. Вечерта военият сле­довател започна да ме изследва. Питаха ме, разпитваха ме и най-сетне, ми казаха: Исайя, кажи си правото; аз им отго­ворих: Ще кажа, ефендилер, право всичко което знам. Защо ходихте в София с Малич Зейнелов? Какъ човек е бъгаринъ що сте го довели с себе си? Отговорих им, че този българин е търговец, търгува с вино и ракия и продава спирт на едро. Що се касае за въпроса защо сме ходили с Малича Зейнелов в София, на него ще ви отговоря, че аз постояно ходя в София по работа, а пак Малич дойде с мене в София, защото имал.да взема пари от някой си цинцарин от Гопеш. Питаха ме, колко пари е имал да взема Малич от цинцарина. На това запитване отговорих, че според думите на Малич, той имал да взема 190 лири. След това ме питаха откъде се познавам с Малича, отговорих, че се познаваме още от преди двадесет години и че сме много приятели като ви­наги сме си правили посещения. Сетне ме питаха где си се намерил с Малича за да отидеш наедно с него в София. От­говорих им, че сам Малич е дошел в къщата ми за да ме моли да идем наедно в София, защото там имал да взема от един цинцарин от Гопеш 190 лири, а сега немал нито пет лири, а пък влахът бил отишел в София още след осво­бождението на България и той бил. добър човек и. нямало да му изяде парите, тогава аз се съгласих да отпътувам на­едно с Малича; но му казах, че напролет е по-добро за пътуване, а той ми отговори, до напролет не се знаело кой ще доде пръв и кой не. Сега като съм се приготвил и съм дошъл тук, требва да заминем. Като не можах да му откажа, потеглихме на път и отидохме в София. На следующия ден от пристигането ни, отидохме в къщата на цинцарина. Посрещ­наха ни жените, дадоха ни кафе и ракия и казаха ни, че цинцаринът отишъл във Влашко, отгдето щел да се завърне напролет. Престояхме с Малича около 15 дена в София. През това време случайно ме вика търговецът Боне Георгиев да поправя нещо в магазина му. Тогава Боне ми

33

каза: Исайя, узнал съм, че къде вас имало хубаво дървено масло, па освен това и евтино, което мога да донера или да докарам тук. Аз му казах, че случайно с мене се иамира тук много добър и честен човек и с него можещ да отидеш в нашата страна. Тогава, той ни предложи по 3 лири на месец, па да ни плати и пътните разноски и ние се съгласихме. Потег­лихме от София, минахме през Белград, през Авсгрия, ка­чихме се на параход в Фиуме, стигнахме в Дорус и от там в Тирана, гдето питахме за дървено масло. Там намерихме

34


дървено масло, но Боне каза, че по-добре е напролет да го вземеме защото зимно време мъчно се пренасяло. След това минахме през Булчиза, през Ковачища и Малич Зейнелов остана дома си. Аз и Боне дойдохме в моето село Лазаро-поле, преспахме една нощ и на заранта дойде милезиминът Маго бей, та ни докара тук при вас (Ние се бехме нагово­рили с Малича Зейнелов и с Боне Георгиев да говориме едно и също нещо, в случай на изследване.) Същия час ме разделиха в казармите от Боне Георгиева.
Привидение на Исайя Радев Мажовски в Дебърския затвор, в 10 часат преди пладне.
На 8-я ден от месец януари 1889 година бех самичак, затворен в една стая на казармите, на вратата на която па­зеше часовий, а самата врата беше отворена и бех седнал на една парцалива рогозка, облегнат на лявата си ръка и гледащ към запад. Пред мене имаше мангал и в десната си ръка аз държах запалена цигара и се бех замислил какво ли зло има да ни постигне, но сетне си казах: каквото иска Господ, то нека стане; та със що сме ние по-горни от свет­ците Георгий и Димитрий, които са били тежко измъчвани поради верата си в Христа Спасителя и за доброто на на­рода. Когато сам си говорех почти мисленно тия думи, внезапно пред мен се появи един човек на около 30-годишна възраст, облечен с зелена върхна дреха. Той се приближи до мене и седна направо срещу мене, като ме запита: Какво мислиш и от кого се боиш? Отговорих му: Мисля, госпо­дине, за жестоките мъки на които са били подложени свет­ците Георгий и Димитрий поради голямата си вера в Христа Спасителя и за да прославят Християнството, та какво остава за нас, каквото искат нека ки правят, даже и нека ни за­стрелят . . . Нека се изпълни волята Господня. Само заедно нещо ми е жално, а именно че съм оставил млада жена с четири малки дечица в неприятелски ръце. Тогава, човека ми каза: „Аз съм дошъл при тебе, за да ти кажа да не се боиш, над нас има Господ и всичко е в негови ръце, но ще търпиш мъките." Ами за другаря ми има ли Господ, госпо­дине, му казах аз: „И за него има Господ, ми отговори не­познатият човек. Тогава се обърнах към тайнствения си посетител и го попитах: „Как те пусна стражата, господине, да дойдеш тук при мене?" Той ми отговори: „Тая стража не може да ме види!" и след тия думи, човекжт излезе от отворената врата, като напусна стаята, и аз отново бех оста­нал сам с цигара в ръка и тая цигара гореше. Това виде­ние ме напълно окуражи и прогони всеки страх от сърцето ми и сега вече не се боях от нишо.
През нощта отново започнаха да ме изследват, като ме

35

питаха кои българи от Дебър са с нас и какво сме гово­рили с тех? Отговорих, че с никакъв българин не сме го­ворили, па и такъв не е имало с нас, па ние даже и нито сме се спирали тук в Дебър, нито сме виждали някой от дебърските българи. След това ме заведоха в една малка и затулена стая и ме биха, като ми удариха 10 дренови тънки тояги и след това, пак започнаха да ме изследват и разпит­ват: „Кажи си правото, не крий нищо, защо искаш да бъдеш застрелян? Аз им отговорих: изпаднал съм във вашите ръце и каквото искате, можете да правите с мене. Каквото знаех, казал, съм ви го и друго нищо не знам.
На 15 януарий беха викали от моето село двама души: Горче Линов Кокалевски и един друг, името на когото не ми беше известно. Беха ги питали за какжв човек ме знаят? Показанията на тия двама предатели беха твърде тежки за мене. Те дословно били казали, че от когато е роден Исайя Радев се шурува и си шушне нещо с албанските арнаути, като да готви некаква изненада за царската държаза. На 18 януари докараха и другите албанци — Далип Кара, Мустафа Зейнелов и Малич Зейнелов, но тъй като бехме разделени не можахме да се видим.
На 22 януари през нощта се даде тревога в казармите и то в 3 часа след полунощ. Изведоха ни навън пред ка­зармите, гдето светеха ламби. Там беха наредени около 200 души турски войници и пет коне с самари. Ние всички бехме петима души и качиха ни на конете вързаха краката ни и тръгнахме през нощта. Завивки немахме, а пък беше сту­дено, снег валеше и ветър духаше, пътя се невиждаше и слезнахме половин час до кулата, гдето до реката Радика пазеха стражари. Там постояхме докато се разсъмна. Тогава отново потеглихме през планината Стогово, през селата Горенци и Баланци. В селото Селце, събраха хората — мъже и жени с лопати за да ринат снега, да можем да минем през планината и едвам успехме да стигнем до селото Локуво по мръкнало. Там спахме през нощта, а сутринта слез­нахме в селото Присовяни, гдето ядохме само хлеб. След това стигнахме долу до хановете при селото Ботун, гдето през нощта преспахме. Дебърската войска се върна. Подкараха ни охридски войници, начело с дебърския градски милязимин. Причината поради която ни прекараха през планината беше, защото долу шосето покрай реката Дрин беше заето от албанци, които беха узнали че ще ни карат към Битоля и веднага потеглили 600 души въоръжени албанци, заели шосето, с цел да ни освободят. Та затова ни прекараха през планината Стогово и от там ни закараха в Битоля, гдето първата нощ прекарахме в казармите, а на другия ден сутринта ни закараха в битолския затвор.
В битолския затвор прекарахме 18 месеца. Албанците

36

през това време беха подали жалба до Високата Порта в Цариград. Тая жалба била подписана от сто и тридесет ал­бански общини и с нея се искаше незабавното освобожда­ване на албанците. От Цариград пристигна заповед да се освободят Далип Кара и Мустафа Зейнелов и те бидоха пус­нати на свобода, след като пролежаха цели три месеца в битолския затвор. За нас тримата присждата биде потвърдена от Цариград с намаляване наказанието, поради осво­бождаването на Далип Кара и на Мустафа Зейнелов, на Малич Зейнелов на 4 години в остров Родос, на Егейското море, на Йсайя Радев на 6 години в Адана-Беяз-Кале, в Мада Азия, на Боне Георгиев, на 10 години в Бейрут, Мала Азия.
На 20 юлий 1891 година, вдигнаха ни от битолския за­твор, закараха ни в определените затвори: Малич Зейнелов оставиха в Родос, мене ме пратиха в Аданския вилает, в Беяз-Кале, а пък Боне Георгиев бе успел да избега в Гърция. Що се касае за мене, след петдневното ми престояване в Аданския затвор, закараха ме в Беяз-Кале, гдето намерих мои близки македонци-българи от Охрид, а именно Зафир Белев, Което Лимончев и дедо Златан Бойкинов, брат на Ох­ридския владика, дедо Натанайла, осъдени по на сто и една година. От тех Коста Лимончев е умрел в затвора Беяз-Кале. Там се намират и други македонци-българи от Велес, Прилеп и Ресен. Зафир Белев и дедо Златан, след като пролежали 15 го­дини в затвора бидоха опростени от султан Хамида и бидоха пуснати през месец септември 1864 година, след като беха пре­карали цели б години в затвора Беяз-Кале. Пуснаха ме и мене, като ме изпратиха с един стражар до града Адана. Тогава ми дадоха паспорт за да мога да се завжрна в отечеството си. Когато напуснах Адана, целият ми капитал се състоеше от осем лева или 40 гроша. Вечерта стигнах в град Терсус, — родното место на апостола Павла, нощта прекарах в този град, а заранта потеглих на път и привечер стигнах до град Мерсин — пристанище на Егейското море. Там отидох в окръжното управление, представих се пред пашата и го по­молих да ми помогне като ми даде възможност да пътувам безплатно с турски параход до Цариград. Пашата се. емнли за мене, даде ми писмо до турската агенция, гдето ми да­доха безплатен билет до Цариград. Когато парахода се спре в Смирненското пристанище, аз излезох от него и оти­дох в град Смирна, като отидох на бълчарския хан, гдето се събираха македонските битолски българи кюмюрджии. Ханджията беше цинцарин от село Маловища — Битолско; но той беше добър човек и голем патриот. Облече ме, даде ми нова риза, гащи, чорапи и купи ми обуща. Българите ми събраха 40 лева пари, придружиха ме до пристанището, влезох в един руски параход и пристигнах в Цариград. Там

37

престоях 10 дена при свои хора, отидох в екзархията, пред­ставих се пред Негово Блаженство Екзарха и при господина Шопова. Негово Блаженство заповеда да ми дадат пет наполеона помощ от Екзархията. Легализирах паспорта си, влезох в един руски параход и пристигнах в Бургас, от там дойдох в София, гдето и останах. Тогава беше се променило министерството; на власт беха дошли народняците и ми-нистжр-председател беше станал господин К. Стоилов.
В 1895 година през месец декември, напуснах София и отидох в селото си Лазарополе, гдето пристигнах на б де­кември — Никулден на мръкване. Посрещнаха ме жена ми и дечицата ми и и много ми се радваха. На следующия ден за­почнаха да дохаждат в къщата ми мъже и жени по обичая за да ми кажат „добре дошъл" и всички ми се радваха. След два дена отидох в Жарноница — в околийското управление при каймакамина. Представих му се, поклоних му се и той ме попита по турски от кое село съм и за какво съм дошел при него. Отговорих му, че съм от Лазарополе и че ида от Аданския затвор — от Беяз-Кале. Дадох му отпустително писмо от Аданекия валия, той го прочете и ми го върна. Каймакаминът беше албанец от Янина и на около 60-годишна възраст, и той ми каза: Айол срещу тебе има оплакване от вашия кмет Локе Аврамов, който твърди, че си идел от България да вдигаш бунт, па и да убиваш хора. Аз отговорих на каймакамина: „Бей-ефенди не вервайте, аз съм оклеветен и оплакването против мене не е верно. То­гава, каймакамина ми каза: „Исайя, сега иди си дома, нарадвай се на децата си и когато ще му дойде времето ще те вика­ме. Аз му се поклоних и се завърнах дома при децата си. След два дена изпратих тайно брата си в Албания при Далеп Кара за да му извести каква е работата и след изти­чането на 12 дена брат ми се завърна от Албания. Наедно с него дойде и човек от Албания, който занесъл писмо на каймакамина и тогава същия човек дойде да ми каже да не боя. След два месеца повикаха ме в мюдюрлъка — околийското се управление в Жарноница заедно с кмета Локе Аврамов, ко­гото попитаха да каже какво съм правил аз. Той отговори, че сега нищо не съм направил, но се страхуваме да не би и занапред да прави онова, което е правил до сега, да не би в споразумение с Албанците да вдигне бунт против царя и да не би да убива хора, на освен това, каза кмета, че съм се заканвал да изгоря селото Лазарополе. След това кайма­камина ме освободи, като ми каза, че когато дойде изве­стие от Дебър, тогава ще ме вика. Тогава завърнах се дома, гдето преетоях през целата зима до настъпването на про­летта, до преди Великден. След Великден ме повикаха пак в околийското управление й каймакамина ми каза: „Исайя ти ще отидеш в Дебър, гдето те вика пашата, за да те види

38

що за човек си. Ако те пита за какво си лежал в затвора, кажи му: „ Дой де ми беля до главата, както и сега от мюзевири (клеветници), за нищо друго да не се боиш, защото аз от тук съм направил нужното за да бъдеш освободен, та за това иди в Дебър,”- гдето на другия ден отидох с един стражар. Когато ме представиха пред пащата, той ме попита какво престъпление си извършил за да лежищ толкова време в затвора. Аз му отговорих спокойно: „Никакво престъпле­ние не съм извършил, паша-ефенди, но и тогава бе ми дошла бела на главата, както и сега от завистници и клеветници. Тогава целия свет едногласно извика: Истина клевета е всичко- това. След това ме освободиха и пак с стражара се върнах обратно в мюдърлъка-околийското управление, в Жарноница, а именно в великата събота срещу Великден. През тая нощ преспах при стражарите и заранта на първия ден на Великден, каймакаминжа беше свикал сжвета и пред всички ми каза: „Исайя ето до сега си се избавил от беда. Свободен си вече и иди си дома с здравие. Поклоних му се, пожелах му здравие и на първия ден нн Христово Възкресение потеглих от Жарноница и след пладне стигнах в Лазарополе при семейството си, гдето отново ме посетиха прия­телите ми, па дойле и самия кмет Локе Аврамов, като ми каза: добре дошъл. Аз му отговорих сърдито и натъртено, че той наедно с Гйорчето Минев са предатели, които пре­дават целия македонски славяно-български народ. След 20 дена отидох в Албания, срещнах се с албанските първенци и бейове, разговорих се с тех за първите ни работи, пов­дигнахме отново въпроса за Русия и за България. Албан­ските първенци ме попитаха, дали сега България се е по­мирила с московеца. Отговорих им, че не се е помирила, па нема и да се помири. Тогава и аз ги попитах какво ми­слят да правят сега, а ла това запитание ми отговориха, че са се решили сами и самостоятелно да ,се борят с враговете си за да извоюват свободата на отечеството си. След това по­каниха и мене да напусна родното си място и наедно с се­мейството си да се преселя в Акбания за да мога да живея спокойно. Аз им поблагодарих, като им казах, че на драга воля бих се преселил в Албания, ако семейството ми би знаело албанския език като мене. Те признаха правотата на думите ми, но пак ме посъветваха да напусна Лазарополе, защото дебърските бегове са се споразумели да ме убият. Тогава ги успокоих, като им казах, че имам намерение да се преселя в България наедно с цялото си семейство, но не без техното позволение. Те одобриха намерението ми, като ми казаха, че в Българйя мога да отида, но в Сърбия да не ходя и след това ме помолиха да отида отново в Русия и да се постарая да узная какво мисли да направи тая велика славянска държава за Албанците и нейните намерения да

39

им съобща. Аз им обещах да изпълня и това им желание, сбогувах се с тех и те ми пожелаха добър път, като отре­диха двама въоръжени албанци да ме придружат до селото ми Лазарополе. След като престоях дома 15 дена, отидох в албанското село Дологожде, Охридско, в което се намираше някой си Шабан Ташовски, с когото се бех запознал и сприя­телил в Адана в затвора Беяз-Кале, гдето и той беше за­творен. Този албанец ми беше казал още когато се нами­рахме в затвора, че в къщата му се намирали неколко български стари книги с полуизгорели листа. И тъй отидох в салото Дологодже, гдето преди два месеца се бе завърнал от затвора и приятелят ми Шабан Ташовски. Когато се ви­дехме и двамата много се зарадвахме и си припомнихае за­творническия живот в Беяз-Кале Весело ме посрещнаха майка му и баща му, дойдоха и други техни приятели. В къщата на Шабана престоях цели три дена. Гостоприемните албанци ме добре нагостиха. Когато се наканих да си вжрвя, запитах Шабана за книгата и той помоли татка си да я подири. Намериха я мушната в една кожена торба (тагарджик), извадиха я от нея мухлясала и с залепени листа, неколко от които беха изгорени отдолу. Книгата се оказа черковна, а именно общи миней. Старият баща на Шабана ме попита каква е тая книга и аз му разправих, че е стара духовна книга, като го помолих да ми я даяе за да я занеса в на­шата църква. Старецжт ми отговори, че целата да е от злато пак ще ми я даде, па и целата му стока, ако бих поискал, на драга воля би ми я дал, особен но като знаел че съм бил толкова добър приятел със сина му Шабан, когото се бил удостоил пак да види жив и здрав. При тия думи, очите на добрия старец се напълниха със сълзи. Вечерта ядохме и пихме, веселихме се и пехме албански и български песни до полунощ. Тогава приготвиха и оседлаха три коня, въоръжиха се Шабан и още един друг албанец, възседнахме ко­нете, дадоха ми книгата и още през същата нощ потеглих­ме на път и осъмнахме при селото Присовяни, минахме през планината Стогово и през селото Ерджелово и когато се из­качихме на самия върх на планината Стогово, беше станало вече пладне. От планинския върх се виждаше селото ми Ла­зарополе. Тогава слезнахме от конете, разслабихме кола­ните им, свалихме дисагите, пуснахме конете да пасат из буйната трева, а ние седнахме при студените извори, водата на които е студена като лед. Извадихме от дисагите шише с ракия, кокошки варени и изпържени с масло и погачи, направени от най-доброто брашно. Пийнахме и се добре ная­дохме, престояхме там около три часа, сетне хванахме ко­нете, турнахме им дисагите и ги поведохме надолу от пла­нината. След половин час пак се качихме на тех и слезнах­ме в селото Гари и от там стегнахме в Лазарополе, гдето

40

радостно бехме посрещнати от моите домашни и като се погрижихме за конете, качихме се горе в стаите, разполо­жихме се добре и след като пихме кафе, се заловихме да пием хубава преварена енидже-вардарска прашинена ракия,
41

понеже беше започнало да се мръква и домашните ми ни приготвиха добра вечеря. След малко дойдоха и братята ми, седнахме да вечеряме и като се наядохме и пихме кафе, се заловихме да се разговаряме, па сетне кога настана вре-
ме за спане легнахме си да спим. Гостите ми останаха два дена в кашата ми, които прекарахме във веселби, пиене и приятелски разговори. На втория ден през нощта гостите ми се качиха на конете си и си отидоха. На другия ден след заминаването на гостите, повиках братята си Иосифа и Якова и се заловихме с преглежда­нето на църковния миней; но колкото и да се мъчихме не можахме да го прочетем, защото както казах и по-горе ли-

42

стата на книгата беха залепени. Тогава казах на братята си, че ще занеса тая старинна книга о Русия. След изтичането на още двадесет и пет дена, а именно на 17 август 1896 го­дина отидох в Жарноница и се представих пред каймакамина: в околийското управление и го помолих да ми издаде пас­порт за странство. Той ми каза: Исак (кръщелното ми име е Исайя, но турците в паспортите ми го беха изменили на Исак), не може да ти издам паспорт, защото имаме заповед от битолския валия, на тебе задграничен паспорт да не из­даваме. Можем да ти дадем само тескере, за да пътуващ с него в Турция, и той ми даде открит лист за до Скопие. Тогава пак се върнах в селото си и като престоях в къщи още 10 дена, приготвих се за път, взех минея и отидоя в Скопие, гдето също престоях 10 дена. Там намерих един българин от околните села на Криворечна паланка, наблизо до българската граница- и го попитах може ли да ме заведе в Кюстендил с коня си и какъв наем ще требва да му за­платя. Този човек ми обеща да ме заведе в Кюстендил, като ми каза, че за наема лесно ще се погодим. След това го по­питах как ще мога да отида в Кюстендил като немам пас­порт. Човекът ми отговори, па и да имаш паспорт, той нема никакво значение, защото нема да те прекарам през митни­цата, защото къщата ми се намира до самата граница и ще ви заведа с коня си направо в Кюстендил, само искам да зная колко ще ми заплатиш. Един наполеон му отговорих аз. Той се зарадва и ми каза да донеса багажа си, сетне възседнахме конете и заедно с други хора тръгнахме от Скопие, вечерта стигнахме в Крива Паланка, пренощувахме там и преди изгрев на слънцето минахме границата и влезохме в България, а по пладне се озовахме в Кюстендил, гдето престоях два дена и на третия ден се качих на един файтон и отпътувах за София, гдето имах син 1б-годишен на име Петър, когото преди две години бех довел от Лазарополе и го бех настанил в едно от софийските училища. През зимата аз се залових за работа в София, а при настъпването на пролетта в 1897 год. се приготвих да отида в Русия, но понеже немах паспорт, намислих да поискам такъв от софийските власти, но те непременно ще ме за­питат за какво ще ходя в Русия и работата ще стане дълга и широка. Па не можах и да се посъветвам е некого от дебърските славяно-българи, защото немаше от тех никой свесен човек. Покойният Трайко Китанчев от Ресен беше умен човек и голем патриот, но той беше умрел още в 1895 год., когато и македонският койитет се беше закрил. Мислех и тъй и инак, та най-сетне си казах, че дето рабо­тят двама в некаква тайна работа, тя става достъпна за хидяди хора, та и за това реших: ако намеря средство да се сдобия с паспорт за в Русия добре, ако ли пък не намеря

43

такова средство, ще отпътувам и без паспорт. Намислих да напиша една молба до руския император Николай II от страна на славяно-българското население на дебърския и кичевския край. Тая молба беще съчинена от мене без спаз­ване на дипломатически изрази и на граматически правила. С тая си молба, аз исках да докажа, че дебърското и кичевското население е чисто славяно-българско и да при­помня по-първата си молба - оная от 1885 год. до импера­тора Александър III, и ето каква беше съчинената от мене молба:

До Негово Императорско Величество Всерусийски Император, Всеславянски Покровител и Защитник Николай II.

МОЛБА
от македонския старославянски православен народ от Дебър и Кичево (Македония).

Пред Ваше Императорско Величество, коленопреклонно падаме, целуваме земята и краищата на дрехата на Ваше Императорско Величество и с кървави сълзи на очи излагаме нашите, вековни тежки и непоносими страдания, благодарение зверствата на турците — звер­ства, които те всекидневно вършат над клетите маке­донски славяно-българи, прадедите на които още преди 2600 години са се отделили от Майка Велика Русия и са се преселили в Македония, а именно в западния ма­кедонски коай, от бреговете на Охридското езеро и от реката Черни Дрин до албанската граница.
Ваше Императорско Величество,
Въпреки 500-годишното ни робуване под турците, ние и до ден днешен сме запазили славяно-българ-ския език и славянското православно учение, но на­шите дъщери и нашите сестри насилствено се отвли­чат от турците и се потурчват. Останали без народен архирейски пастир, ние рискуваме да видим изчезнало и самото православие, тжй като постоянно дохождат протестантски и католически мисии и променят верата на народа, като всячески се стараят да ни направят про­тестанти и католици. Постоянно молим турския цар да ни позволи да имаме поне екзархийски владика, но той и това не ни позволява. Та за това с кървави сълзи на очи и коленопреклонно молим Ваше Императорско Величество да се застъпите за нас пред турския цар, та да ни се позволи да имаме екзархийски владика в Дебър и Кичево.

44

От София потеглих на път на 1 май 1897 год. Взех с себе си и черковния миней. Минах през Никопол и с па­рахода по Дунава стигнах в град Русе, гдето се представих пред градския кмет и го помолих да ми издаде паспорт за Русия, като му казах, че имам син в Киев и че желая да отида да го видя, но немам паспорт, защото сам избегал от Македония. Кметът говори с окръжния управител и ми издадоха паспорт за в Русия и 40 лева помощ. Качих се в един руски параход и отидох в Одеса, отдето се качих на железницата и пристигнах в Петербург, седнах в файтон, който ме заведе в хотел Москва, от дето след два дена се преместих в хотел Княз Гагарин. След други два дена оти­дох в къщата на графа Игнатиев, но не го намерих дома, защото бе отпътувал за Киев. Тогава отидох в Славянското благотворително общество, председател на което тогава беше граф Саблер. След малко дойде и професор Плетнев от Ду­ховната Академия и други двама членове на обществото. По­дадох молбата на графа Саблер, той взе тая молба, прочете я пред членовете на Славянското благотворително общество и ме попита от каква народност съм, сърбин или българин, и кой ми е духовният началник, патриархът ли или екзархът. Отговорих им, че ние сме македонски славяно-българи, а не сърби, та затова считаме за свой духовен глава екзарха, а не патриарха. Та именно за това сме оста­нали цели двадесет години без владика, та и за това у нас православието рискува напълно да изчезне. След това повърнаха ми молбата и граф Саблер ми каза утре отново да отида при него и ме попита на кой хотел съм се наста­нил казах му, че съм се установил в хотел Княз Гагарин. Той взе бележка от това и аз нахълтах в помещението на Славянското благотворително общество, гдето на следующия ден пак дойдох и граф Саблер ми каза да отида в двореца Петерхов, и там да подам молбата си, а сетне отново да дойда при него..
Граф Саблер изпрати с мене един от служащите в Сла­вянското Благотворително Общество, качихме се на трамвая, стигнахме в Петерховския дворец, представихме се пред генерала Гесей, който стоеше на крака. Аз му се поклоних подадох му молбата и той след като я погледа, покани ме да седна. Служителят на Славянското Благотворително Об-шество си бе отишъл и аз бях останал сам при генерала, Седнах на едно-кадифено канапе и постоях около 15 минути, Генералът беше излязъл и след малко се завърна и ми каза, че просбата ми била приета от Негово Величество Импера­тора и че тя шела да бъде разгледана от Светия Синод. След това, той добави, че Негово Императорско Величество се старае по-скоро ца освободи целия славя но-български македонски народ от турското иго. Даде ми 100 рубли и ми

45

каза, че те били подаржк за мене от Негово Императорско Величество руския цар. След това написа едно писмо, тури го в плик, запечата го, повика едного от разсилните, даде му писмото, изпрати го с мене и ние отидохме в двореца на Светия Синод. Разсилният след като подаде писмото на гос­подина Победоносцева, отиде си, а Победоносцев ми каза: Иди си в хотела и чакай догдето те повика Св. Синод. То­гава аз се поклоних и се завърнах в хотела, а привечер оти­дох в Славянското Благотворително Общество, явих се пред господина Саблера и му казах всичко що ми бе казано в Императорския дворец и от господина Победоносцева в Све­тия Синод. Той ми каза че молбата ми наскоро ще бъде разгледана от Св. Синод. Тогава се сбогувах с господина графа и се опътих към хотела и се малко поразходих из руската столица. Две македончета, едното от град Струмица, на име Спасов, а другото от Драмско беха узнали за дохождането ми в Петербург и често ме посещаваха в хотела за да се разговаряме. Момчето, което беще от Струмица бе свършило Духовната Академия, а другото имаше още две години да следва. След неколко дена, Спасов напусна Пе­тербург и се завърна в Македония. Едва след 18 дена ме повикаха в Светия Синод, гдето като отидох, влезнах в ста­ята в която заседаваше Синодът. Там се беха събрали: Петербургският Митрополит, двама архимандрити, Победонос­цев, облечен в парадни дрехи и двама цивилни членове на синода, а именно генерал Гесей и професор Плетнев. При тех се намираше и сърбският посланик Сава Груич. Аз но­сех с себе си и черковния миней. Като влезох в заседател­ната зала на Св. Синод, поклоних се, целунах ръка на ми­трополита и на двамата, архимандрити, турнах черковния ми­ней на масата пред Петербургския .митополит и се оттег­лих към вратата. Видех, че на масата се намираше и моята молба що бех дал на Императора в двореца Петерхов. Про­фесор Плетнев протегна ръка, взе минея, поразгледа го, но не можа да го прегледа по-навътре, тъй като листата му беха залепени той поклати глава и остави минея пак на масата. Започнаха да ме питат от каква народност сме — сърби или българи, и кого считаме за наш духовен на­чалник. Отговорих им, чн ние сме старославянски народ, прдселени от майка Велика Русия в Македония много по-напред от българите и от сърбите, но говоря ни е по-близо до българския, па освен това, ние считаме себе си за ду­ховни чада на светата българска Екзархия, па и затова сме подали молба на Негово Императорско Величество за да ни помогне с мощното си покровителство да се сдобием с ек­зархийски владика. Тогава сърбският посланик г-н. Сава Груич се обърна към мене и ми каза: вие не знаете нищо, вие сте старо-сърби, обичаите ви и носията ви са старо-

46

сръбски, вие славите слава, както и сърбите. Сетне Груич се обърна към Синода и каза, че славяните в Македония са събрани от много народности, па и затова и самите те не знаят на каква народност принадлежат. Той каза тия думи по руски.
Тогава и аз започнах да говоря, като се обърнах към Негово Високопреосвещенство митрополита и към другите членово на Светия Синод: Вие сами знаете, па освен това и ние ви съобщаваме, че ние служим служби на Св. Никола, на Св. Атанасия, на светците Георгия и Димитрия, та и за­това не казваме, че славим слава, но че служим служба. Малко сърдито ми отговори сръбският посланик Груич с ду­мите: вие нищо по това не знаете и вие сте старосърби. Тогава аз отново заговорих като се обърнах към митропо­лита: Такава грозна е съдбата на вековната робиня Маке­дония и на изтощения и измъчен македонски славяно-български народ, който пъшка и се терзае от пет века насам под ужасния и тежък турски ярем, па още се намират наши братия православни, които на всека стъпка ни пречат, като че искат да ни сгазят и да погребат за винаги и самото име на нашата вековна мъченица робиня Македония. Ето напри­мер, Гърция беше погазила и даже погребала паметта на нашите братия и славяно-български просветители свети Ки­рил и Методи, не стига това, но в злобата си, гръцкото духовно началство си беше позволило осъдителната постъпка да изгори всичките църковни славянски книги в Македония и в България. Та за доказателство на това, ето пред вас се намира един изгорен черковен миней. Ето какво са вършили гърците тогава, па вършат го и днес. След тия ми думи, г-н Победоносцев пошепна нещо на намиращия се до него архимандрит, който веднага се обърна към мене с думите: „Моля ви, излезнете малко навън в салона. Там престоях около 20 минути, когато видях че и сръбският представи­тел Сава Груич бе напуснал синодалните членове и бе излезал от заседателната зала, аз му се поклоних, а той ми каза сбогом и си отиде.
След малко отново ме повикаха да влеза в заседател­ната зала и ми казаха, че ще пишат до руския посланик в Цариград писмо за да ни помогне, като изходотайствува да ни изпратят екзархийски владика в Дебър. След това пов­дигна въпрос за църковната книга, разгледаха я и наме­риха, че датира от 850 години насам. Питаха ме тогава с какви църковни принадлежности си служат нашите свеще­ници. Това ми даде повод да извадя една молба, която бех приготвил за пет бедни църкви, с която се искаха да се по­дарят нуждните им църковни принадлежности. Прочетоха молбата и ми казаха, че срещу подарения от мене миней ще помогнат на тия пет бедни църкви, но че ще требва да ча-

47

кам догдето се приготвят тия църковни принадлежности. Дадоха ми 50 рубли за разноски; аз се поклоних и като целу­нах ръка на митрополита и на двамата архимандрити, поблагодарих им и като извиках да живее нашата майка Велика Русия и нейният цар Н. Императорско Величество Николай II, излезох от заседателната зала и като напуснах синодалната палата, отидох в хотела.
Тия са селата за които бех изпросил църковни принад­лежности : Лазарополе, Тресонче, Росоки, Осой и Мелничани. Престоях още 15 дена в Петербург й тогава ме повикаха в Светия Синод. Тогава беха събрани на заседание само два­мата архимандрити и г-н Победонбсцев и председателят на Славянското Благотворително Общество граф Саблер, Ка­заха ми: ето църковните принадлежности за петте църкви са готови, вземете ги и ги занесете на вашия народ в Де­бър.. Аз им отново поблагодарих, но им казах, че не мога да ги занеса със себе си, защото ще бъда преследван от турските власти, и че най-добре би било да се изпратят до руското консулство в Битоля, което да направи потребното разпореждане. Отговориха ми, че ще ги пратят, дадоха ми открит лист за безплатно пътуване по железницата до Одеса и аз си отидох в хотела. На следуюшия ден заранта отпътувах от Петербург, стигнах в Одеса, и от там с руски па­раход се озовах в България, в град Русе. Тогава отидох при управителя Аблански, разправих му какво съм извър-шил в Петербург за изпращането в Македония на екзар­хийски владици, казах му, че русите ще направят гдето требва нуждните постжпки за да се сдобие и Дебър с ек­зархийски владика; сетне му разказах за препирнята ни с сръбския посланик Сава Груич в руския Свети Синод върху народността на македонците. В същото лето на 28 юли 1897 година, в Русе се празднуваше десетата годишнина от въз-качването на престола на Негово Величество Царя Фердинанда, и там се беха събрали всички български първенци, наедно с царя. От Русе те отидоха в Цариград и изходатайствуваха от турския цар изпращането на още двама екзархийски владици, един за Дебър и друг за Струмица. Но моето желание не се ограничаваше само с изпращането на екзархийски владика в Дебър, но още и да напомня за не­поносимото положение на македонския роб, който се е засе­лил в Македония преди повече от 2600 годииа, а не преди 1200 години както твърдят нашите врагове. За това нуждно би било още от самото начало да се определят македонски делегати и да се изпратят в всека от великите държави за да работят за провъзгласяване на самостоятелността на измъчена и поробена Македония. В 1901 година казах на пред­седателя на Македонския Комитет Борис Сарафов, сега по­койник. И на неколко македонски, първенци

48

да изпратят двама делегати в Руеия за да работят за сво­бодата и независимостта на Македония, казах им още, че сърбите денонощно работят в Петербург да ни представят пред русите за старо-сърби. На тия ми думи отговори Са­рафов, че са ходили в Русия, но тя не иска и да чуе за Маке-


49

дония, но аз му възразих, че ние денонощно требва да работим и да молим Русия и ако ни изпъдят от едната врата, требва да влезем през другата.
Когато се върнах от Русия, през месец август 1899 г., отидох в Плевен за да работя като предприемач на частни и държавни сгради; а в 1889 година едва успех да прибера, семейството си в България, а именно жена си Дунава с две деца: дъщеря си Невенка на 12 години и сина си Васил на 4 години. Първият си син Петър — на 18 години още преди 2 години бех довел в България. В 1900 година Господ ме надари още с един син, на когото при кръщението му да­дох името Ради. Тъй щото сега имах вече трима сина и една дъщеря, а в 1902 година помагах на македонското възстание като македонски деец.
В 1908 година, когато младотурците си извоюваха кон­ституция и провъзгласиха братство и равенство с македон­ските си съотечественици славяно-българите, аз веднага си помислих, че сега македонският славянски народ ще из­падне в най-тежко робство и тогава именно си спомних, , че албанците ме беха задължили в 1906 година да отида в Русия и да узная какво мисли тя за албанците и си казах, че сега му е времето да отида в Албания за да развалим турския хуриет. По мислих да се допитам върху това си намерение до маке­донските първенци, но знаях, че те няма да ми позволят да отида в Албания, та за­това оставих домашните си в Плевен, минах през гара Червен Брег. Там имах един много близък приятел, из­вестен търговец, който търгуваше с разни железарски материяли и беше добър българин и голям патриот и доброжелател за свободата на Македония. Той се на­ричаше Сава М. Савов, родом от град Тетевен, и понеже знаях, че ми е верен приятел, казах му за какво именно отивах в Албания. Той ми даде 500 лева помощ, а пък гос­пожата му на име Константинка ми даде 200 лева помощ, па освен това г-н Савов ми помагаше в търговията ми с материяли и с парични средства до 1908 година. На 18 юли 1908 год. потеглих от гара Червен Брег и като пристигнах в София отидох при г-н Андрея Ляпчев, с когото се позна­вах от по напред. Тогава той беше министър на Земледелието и на търговията. Имах намерение да му кажа за какво отивам в Македония и в Албания, но не му казах, защото се страхувах, че нема да ми позволи да отида. Той ми даде

50

писмо до секретаря на вътрешните работи, а последният проводи човек до касиера на дебърското братство, отгдето ми дадоха 250 лева.
Останах, в София да си мисля, до кого да се отнеса за. сжвет, защото се боях да не би да забъркам некаква непо­правима работа; най сетне се реших да се обърна към дядо Драган Цанков, с когото отдавна бях лично запознат, оти­дох при него му казах: господин Цанков, искам нещо да ти ка­жа, а именно какво нещо съм намислил да върша, но само ти да го знаеш. Г-н Исайя, ми отговори той, добре правиш за гдето се, обръщаш към мене за съвет и кажи ми какво си намислил да вършиш. Аз му казах, че имам на­мерение да отида в Албания за да повдигна албан­ците, с цел да раз­валим турската конституция, за­щото тя е опасна за македонските славяно - българи. Дядо Цанков ми каза, че не би би ло зле да се раз­вали турската конституция, но тя не може да се разва­ли, и аз знам като тебе, че тая кон­ституция зло ще направи на маке­донските бжлгари. Сбогувах се с дедо Цанкова, който ми каза на връщане да се отбия у
него. Престоях още два дена в София и сетне отпътувах за Македония и като минах през Скопие, Тетово и Гостивар, се озовах в родното си село Лазарополе. Всичкият народ беше весел и се радваше за прогласената турска свобода; а пък аз си казвах в себе си: народе, народе, да знаеше какво робство те очаква, много по-голямо и по тежко от първото ти не би се радвал, но би плакал за установяването на турската конституционна свобода! Престоях два дена в родното си село и тогава заминах за Албания и най-напред отидох в околията Мала-Грика при по-напрешните си приятели, а именно в къщата на Мустафа и Малич Зейнелови. Дойдоха

51

и други приятели за да се видим и започнаха да говорят за младотурците и за хуриета. Те чакаха да им кажа, какво мислят във Фусия за Албания, но аз им казах, че не знам нищо за тая работа, защото беха дошли всекакви хора, непознати, за което ме беше предупредил Нело Мустафов Зейнелов. На следуюшия ден потеглихме към Булчиза и отидохме у Далип Кара. От Мала Грика с мене беха дошли трима дущи: Нело Мустафов, Далип Даци и Юмер Данов; минахме в Малесията, изкачихме се на планината, отидохме в големото село Булчиза при Далип Кара, посрещнаха ни добре, вечерта седехме и се разговаряхме, питаха ме за в Русия. Казах им, че Русия е много добре разположена и към Албания и към Македония и очаква само настъпването на благоприятен мо­мент за да ги освободи, както е освободила и България. Албанските първенци ми казаха, че албанският народ е верен и приятелски разположен към Македония, и че те постоянно работят за превъзгласязането на албанската независимост и достатъчно е Русия само малко да им помогне; те ми поблагодариха и след това аз намерих удобен момент да засегна и въпроса за младотурците и за турската конституция. Най-напред им казах, че сега младотурците ще ви съберат оръжието, ще започнат да вземат и от Албания войници и тя ще носи вече названието турска провинция, догдето онова на Албания бъде напълно пренебрегнато и забравено. След 4 дена дойдоха от околията Лузуния трима албански деле­гати, а именно Лимон Дока, Синан Калоши и Незир Стафа, също и други трима от околията Малесия, а именно Асан бей от Селича, Илил Таши и Осман Сефери. Тогава всички направиха тайно заседание и Далип Кара започна да им говори и им каза онова що им бех съобщил за доброто раз­положение на Русия към албанския народ и за нейното грижене за освобождението както на Македония, тъй и на Ал­бания. Всички веднага вдигнаха ръце и извикаха за Русия: „Соти убовш Аирй" което означава на български Господ добро да й даде. Сетне започнахме да говорим за младотур­ците, за техния хуриет и за техната конституция, които ще се отзоват твърде зле върху бъдещето на Албания. Сетне дойдохме до вжпроса какво требва да се направи. Като още един път ми поблагодариха, казаха ми сега аз пак да се завърна в Бжлгария, а те ще се погрижат за развалянето на младотурската конституция и на техния хуриет. В Булчиза престоях 10 дена и след това се завърнах в родното си село Лазарополе, гдето престоях 5 дена и се завърнах в столи­цата на България и на 20 септември 1908 година пак оти­дох при дедо Драган Цанков гдето намерих един офицер на около тридесет годишна възраст, името на когого не зная. Дедо Цанков ме попита какво съм направил, аз му ка­зах, че съм ходил в Албания, че тамо съм запалил огъня, че да видим какво ще стане по сетне. Тогава офицерът се

52

обърна се към мене и ми каза: „Защо не работите всички ма­кедонци наедно с албанците. Аз му отговорих, че когато съм работил със албанците в 1886 година до 1889 — нещо което знаяха мнозина, пострадал съм и съм бил осъден на седемгодишен тъмничен затвор и заточен в Мала Азия. То­гава дедо Цанков каза: Там гдето мнозина знаят за рабо­тите, един плете коша, а пък десет души го разплитат. До колкото си припомвам името на този офицер беше Рачо или Рачов. Тогава сбогувах се с деда Драган Цанков и с младия офицер и си отидох. В София престоях още 3 дена и сетне отидох в Плевен при семейството си. В 1909 година през пролетта Албанците се въоръжиха и се повдигнаха против младотурците и против техния хуриет.


РАЗНИ БЕЛЕЖКИ
Евреите твърдят, че цар Каран бил от племето израилево и те считат цар Карана за евреин, и че славяно-българите после съ се преселили в Македония и че тогава, се е възцарила и Солуна девойка, която според песента е строила солунското кале през течението на цели 30 години. Знае се обаче, че славянската царица Солуна девойка е била от рода на цар Карана. От същия род е бил и Филип I македонски цар, който може би и да е бил син на царица Солуна. Тъй щото най-верното е, че Солун носи името на царица Солуна. Според твърдението на един албански шейх, когато са дошли славянобългарите в Македония и по бреговете на Егейското море, най-напред са населили солунското и вар­дарско полета. След града Солун е бил населен и градът Филибе (сега Пловдив), който носи името на македонския цар Филип I. Тогава е била населена от славяно-българи и целата Тракия. . . Между Солун и Енидже-Вардар са е на­мирал града Еманлия — сега малко село с 250 къщи, като името му е заменено е онова на Апостол. От този град Еманлия е населен Енидже-Вардар още от твърде старо време от славянобългарите, а града Еманлия по сетне на­речен Апостол след дохождането на турците е бил наречен Енидже. Всичките енидженски села са разположени на бре­га на реката Бистрица, също така и воденските села са разположени на реката Бистрица. Всички тия села са чисто славянско-български, от които само шесте са гръцки. Под селото Апостол се намират бани от старо време, даже по-стари от римските. Селото Апостол се намира на шосето Енидже. Солун отстои четири часа от Енидже. В 1873 година когато живеех в Албания обиколих тия села и македонския славяно-български народ не беше забравил бойната си храб­рост и в съюзническата Балканска война против турците в 1912 година, македонците грабнаха ножа и пушката и за­станаха рамо до рамо с своите братия българи, с надежда да се избавят от умразното турско иго, но вместо да се осво-

53

боди, нещастната Македония стана робиня на сърби и гърци, особенно на последните, които заграбиха най-добрата маке­донска земя, крайбрежието на Бело море.


Дохождането на Апостол Павла в Македония

Когато дошъл Апостол Павел в Солун и във вътрешността на Македония, минал през града Еманлия, всичкото население на който излезнало да посрещне апостола, а пък момичетата и момчетата пеялй следнята песен:

Навела се Света гора,
Над море, над море,
Не ми била Света гора,
Над море, над море,
-Току била Света Дева,
Мария, Мария.
Наточила две здравици,
Винени, винени,
Ми го канит Свети Ивана
На Йордан, на Йордан
Да го кржетит Славна Бога
Христоса, Христоса.

Тая песен се пее на Бого­явление от невестите и момите при излизане от църква. Апостол Павел като ви- дел, че бил посрещнат радостно от славяно-българския народ, казал не е нуждно да отида по навътре в Македония да проповедвам на славянския на­род словото Божие, понеже той и тъй верва в Господа На-шего. От там апостол Павел заминал за в Гърция. Тогава града Еманлия бил наречен „Апостол", па и до днес този град преобърнат на малко село носи същото название. От този град е населен Енидже-Вардар и в него има само сла­вяно-българи и турци.. Селото Апостол се намира между Енидже и Солун, наблизо до шосето Енидже—Солун. Всичко това описвам по устни стари предания от нашите прадеди и деди.

Обяснение на поместените портрети

Фиг. 1.) Този портрет представлява сина ми Петър Исайев в дебърски комитски (възстанически) дрехи. Той се е намирал в редовете на възстаниците в 1902 г.

54

-фиг. 2,) Портрет представляващ сина ми Васил Исайев, облечен в войнишка униформа, който е взел участие във всесветската война от 1915—1919 година и се е намирал на фронта Гевгелий — Вардарско.
Фиг.3.)-Портрет представляващ мене — Исайя Маджовски, от десно, съпругата ми Дунава, от лево и по средата дъщеря ми Невена — тая е последнята ми фотография.
Фиг. 4.) Фотография, представляваща билета ми за уча­стието ми във великото тържество на 900-годишнината от покръстването на братския ни и велик руски народ.
Фиг. 5.) Този портрет фотографира в 1881 г. представ­лява мене — Исайя Маджовски в бела Лазарополска носия, съпругата ми Дунава и сина ми Петър. Аз се намирам по средата на фотографията с сина ми Петър на скута ми и от левата ми страна, а съпругата ми Дунава от десната ми страна.
Фиг. б.) Портрет представляващ сина ми Петра Исайев, Тота Петрова в среда и Георги Петров, фотографирани в Америка в 1920 година.
Фиг. 7.) Портрет на синовете ми Васил и Раде Исайеви на Гйорче Петрова. Първите двама са означени под № № 1 и 2, а последния под № 3.
Фиг. 8.) Портрет на сина ми Петър Исайев, фотогра­фиран в Америка в 1908 година.
Фиг. 9.) Този портрет представлява сина ми Раде Исайев, роден в 1900 година, като ученик от I клас и фотографиран в град Плевен в 1912 година.
Фиг. 10.) Портрет представляващ съпругата ми Дунава Исайева, фотографирана в 1881 г., в бяла Лазарополска носия.
Фиг. 11.) Този портрет представлява известния виден книжар и голем пропагандатор и ратник за македонската свобода, и независимост г- н. Ив. К. Божинов.
Завръщайки се от Букурещ в 1887 година минах през град Лом-Паланка, гдето се отбих в печатницата на Ив. К-Божинов, поздравих го от страна на майр Паница, и му съобщих, че е избран за член на македонския комитет под председателството на майор Паница, който му бе възложил мисията да образува и състави македонски дружества в крайдунавска България, а именно там гдето още не съще-ствуват такива. Тая мисия бе чудесно изпълнена от големия патриот Ив. К. Божинов, който тогава беше млад 19 годишен момък — буен и с смела решителност. Този македонски де­ятел на 20 януари текущата 1923 година е отпразднувал своята 40 годишна апостолска и книжарна деятелност.
Фиг. 12.) Портрет, представляващ майор Паница, начело на когото основахме и съставихме 1-я Македонски комитет в 1886 година. На печата на този много заслужил за маке­донската кауза комитет са издълбани думите „Свобода или смърт". Целта на комитета беше да се работи за организира­нето на народа в Македония, да се дочака удобно време за
-

55

, повдигане на възстание, имаще за главна цел извоюването свобода на Македония и провъзгласяването й за самостоя­телна джржава. Тогава комитетът повери на мене — Исайя Радев Маджовски важната мисия да посети Албания и убеди албанските първенци да работим с общи усилия за извою­ване свободата и на Македония и на Албания и за провъзгласяването им за самостоятелни и независими джржави, като при настъпването на момента на вжзстанието да си пома­гаме задружно. Аз с решителност и готовност се нагърбих с тая деликатна мисия, защото бях запознат с албанските пър­венци още от 1873 г., гдето бях преживял до 1878 г., или цели 5 години. През течението на две години или до 1885 г., работата по преговорите ми с албанските първенци вървеше успешно и аз постоянно сновех между Албания и България, гдето давах нуждните сведения на председателя на комитета, майора Па­ница, което е писано на страница 29 в книгата за възпоминанието ми. При това ми сноване между Албания и Бълга­рия бех успел да съобща на г-на Иван. К. Божинов в Лом, че е избран за член на 1-я Македонски комитет. В 1887 го­дина, майор Паница ме изпрати в Букурещ (Ромъния) за.да се срещна там с руския представител г-н Хитров, комуто и да съобща, че работим задружно с албанците за свобо­дата и независимостта и на двете страни — Македония и Албания. Г-н Хитров одобри работенето ни като каза да чакаме известие от Русия за повдигане на възстание.
При залавянето ми на 4 януари 1889 година, наедно с. Боне Георгиев, в селото ми Лазарополе в къщата ми от милязимина Манчо Бек, дошъл от Дебър с 15 стражари, се повдигна страшна тревога: Жена ми Дунава бе успела да изгори всичките писма, съдържащи сведения върху онова що бехме говорили с албанските първенци, както и техните имена и ония на по първите лица от Дебър:. Вело Топалов, братия Божинови, Трайче Бояджията и други. На 8 януари I 1889 година, дебърският началник, юзбашията Айредин Пу-стина, родом от Дебжр дохождал в Лазарополе, правил обиски в кжщата ми и в ония на братята ми Иосифа и Ивана, но нищо не можал да намери; след това започнал да ги изследова, но пак нищо не успел да узнае. На 9 януари взел с себе си жена ми Дунава и брата ми Иосифа и ги закарал в Дебър. Жена ми била придружавана от сестрите ми: Ру­мена, Тодорка, Златана, Иванка и Стана. След като газили 2 часа снег по височината вертешка слезнали долу на ниско и тогава Айредин ги спрел и започнал да разпитва жена ми с заплашвания да каже кои българи в Дебър знаят какво върши мъжът й Исайя с доведения от него българин Боне. Айредин я заплашил, че в противен случай ще я закара в Дебър и ще я хвърли в казармите при аскеря — така на­ричат турците войската си. Жена ми му отговорила, че честта и се намира в негови ръце и че както неговите деди и пра-

56

деди са пазили честта на женския пол, в целия дебърски окръг тъй и той ще запази нейната чест, като добавила че по работите за които я пита нищо не знае, че мъжът й по­стоянно живеял между тях и че той — Айредин трябва да знае мъжа й по добре от нея. След тия думи Айредин ос­вободил жена ми, като й казал: върви си дома и гледай де­цата си. Тогава жена ми и сестрите ми се завърнали в Лазарополе. Юзбашията закарал брата ми Иосифа в Дебър,
гдето го държали 30 дена в зат­вора, но при всичките изследва­ния и мъки и от брата ми нищо не могли да узнаят и го освободи­ли да се завърне в Лазарополе, при всичко че той знаеше целта : която преследвах но не изпуснал ни най-малката думица върху тайната ми. Що се касае за ме­не, аз не желаях да трупам зем­но богатство и да се гордея със земни дворци, със злато и сребро и единственното ми пламенно желание беше да се пожертвам за нашата мила татковина, за нашата нещастна майка
Македония.
оставен ми от баща ми Раде Кузманов Мажовски, който е роден в 1808 г. в селото ни Лазарополе, Дебърско в Македо­ния, а е загинал в 1859 г. в Солунското поле от неприятелска турска ръка. Баща ми е търгувал с овни, агнета и вълна, като притежавал собственни стада овни, овци и ергелета. При убиването на баща ми ограбили му и 400 златни тур­ски лири, а пък майка ми останала вдовица на 45 годишна възраст с три неженени дъщери и 4 сина: Иосифа на 14 години, Якова на 11 години, мене Исайя на 7 години и най-малкия ни брат Ивана на 3 години.

• ПОСЛЕДНИ БЕЛЕЖКИ

1 На страница 4 .— ред 38 думата българския град да се чете славяно българския град.
2)На страница 5 — ред 8 думите български светила, да се четат славяно-български светила.
3)На страница б — ред 20 думите далечна страна Дония да се четът —- далечна славянска страна Македония.

57

Фиг.3.)-Портрет представляващ мене — Исайя Маджовски, от десно, съпругата ми Дунава, от лево и по средата дъщеря ми Невена — тая е последнята ми фотография.
Фиг. 4.) Фотография, представляваща билета ми за уча­стието ми във великото тържество на 900-годишнината от покръстването на братския ни и велик руски народ.
Фиг. 5.) Този портрет фотографира в 1881 г. представ­лява мене — Исайя Маджовски в бела Лазарополска носия, съпругата ми Дунава и сина ми Петър. Аз се намирам по средата на фотографията с сина ми Петър на скута ми и от левата ми страна, а съпругата ми Дунава от десната ми страна.
Фиг. б.) Портрет представляващ сина ми Петра Исайев, Тота Петрова в среда и Георги Петров, фотографирани в Америка в 1920 година.
Фиг. 7.) Портрет на синовете ми Васил и Раде Исайеви на Гйорче Петрова. Първите двама са означени под № № 1 и 2, а последния под № 3.
Фиг. 8.) Портрет на сина ми Петър Исайев, фотогра­фиран в Америка в 1908 година.
Фиг. 11.) Този портрет представлява известния виден книжар и голем пропагандатор и ратник за македонската свобода, и независимост г- н. Ив. К. Божинов. Фиг. 12.) Портрет, представляващ майор Паница, начело на когото основахме и съставихме 1-я Македонски комитет в 1886 година. Фиг. 9.) Този портрет представлява сина ми Раде Исайев, роден в 1900 година, като ученик от I клас и фотографиран в град Плевен в 1912 година.
Фиг. 10.) Портрет представляващ съпругата ми Дунава Исайева, фотографирана в 1881 г., в бяла Лазарополска носия.

Географски карти на Егейска Македония, взети от:http://www.hri.org/info/maps/

Населени места в Егейска Македония
----------------------------------------------------------------------------------

ІХ. Солунски-Тесалоники
1. Берска-Негушка-Иматия
2. Лагадинска-Лангада
3. Солунска-Тесалоники

Х. Халикидически-Халкидика
1. Изворска-Арнея
2. Света Гора-Атон
3. Халкидическа-Халкидика

-----------------------------------------------------------------------------

Азбучен указател на планини (Егейска Македония и западна Тракия)

старо име-ново име

Баба планина— Орос Варнос
Беласица-Керкини (Белее)
Богданска-Фламури (западен дел) и Кердилион (източен дел)
Боз-даг-Фалакрон
Вич-Вернон
Грамос-Грамос
Даут-баба-Агиос Илиас
Дурла и Докса-Вермион
Ишикли-тепе-Лофос Цикли (Западна Тракия)
Кара-баир (Лютирид)-Символон
Карагьоз-Меникион
Кара-даг-Маврон
Картал-Папукион (Западна Тракия)
Келебек-Гелебеки
Круша-Круса
Кушиница (Пърнар-даг)-Пангеон
Нидже-Ворас
Паяк-Пайкос
Пинд-Пиндос
Пирин-Орвилос
Снежник-Синятзикон
Хортач-Кисос
Ченгел-Цингелион

---------------------------------------------------------------------------

РЕКИ (Егейска Македония и Западна Тракия)

старо име-ново име (гръцко)

Арда........ . Ардас
Бистрица........ Алиакмон
Вардар......... Аксиос
Вода.......... Водас
Галик ......... Галикос потамос или Ехедорос (Кукушко)
Голяма-река (Копач-дере) - Копаци ревма (Нигритско)
Доспатица........ Доспатис потамос (Драмеко)
Драматица........ Ангиста (Драмеко)
Ескидже ........ Косинтос (Ксантийско)
Зунджик........ Ватония потамос (Халкидика)
Илидже-дере....... Мармара потамос (Правище)
Кара-Язмак....... Лудияс
Куру-кая........ Ксероревма или Ксеропотамо (Ксантийско)
Къзъл-дере....... Еритропос (Димотишко)
Кючюк-су........ Микро ревма (Гюмюрджинско)
Марица......... Еврос
Мегленица........ Ридиас (Мегленско)
Места......... Нестос
Раждава..... ... Макрос потамос (Драмско)
Рендина......... Рихиос потамос (Лагадинско—Изворско)
Сарайска река ...... Дерели лакос (Изворско)
Струма ......... Стримон
Тахтаджик........ Мегало ревма (Деде-Ягачко)
Търнава ........ Филкури потамос (Гюмюрджинско)
Черна ........ Еригон
Шейтан-кюпрю...... Дяволоревма (Суфлийско)
Ярдемли-дере....... Флори чай (Гюмюрджинско)

"Загоричани. Спомени.", С., 1930., 24 стр.

Снимки на воеводите Кузо Стефов и Петър Погончев

(снимка от книгата)

Снимки от погромът над село Загоричане, Костурско от гръцките андарти-от www. macedonia.nexuswebs.net/rapoport/pics2.html

УСТАВ НА СРЪБСКАТА ЧЕТНИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

---------------------------------------------------------------------------------------
1.Всяка чета ще се състои от 15 човека минимум и от 20 максимум.

2.Всяка чета (“Потера”) трябва да държи в изправност пушките си и да бъде винаги готова да действува.

3.Цел на организацията: да печели на сръбската кауза всички увлечени от българската пропаганда села, като им посочи величието и бъдещето на сръбската нация. Във всяко село тъй спечелено ще се организира един комитет по петима души въоружени, единият от които ще бъде и началник на комитета.

4.Казалийските, санджакските и вилаетските районни шефове ще дават надлежните заповеди на комитетите.

5.Необходимите храна и пари ще се събират от селяните. Изплащането им ще става отпосле, когато бъде възможно.

6.В случай че комитетите бъдат преследвани било от войската, било от властите или от населението, те са длъжни да си послужат с оръжие.

7.Членовете са длъжни да се подчиняват безусловно на своите шефове.

8.Членове, които изменят на организацията и на нейните цели ще бъдат наказвани даже и със смърт.

9.Притеснителите на народа, както и неприятелите на сръбската кауза ще бъдат изтребвани.

10.На същото наказание ще бъдат подвъргнати и българите, които биха [се] отнесли неприязнено към сръбската кауза.
-----------------------------------------------------------------------------------------
Това е препис от “Устав на Сръбската четническа организация” в Македония, заловена в един от убитите от турците сръбски четници на войводата Ангелко Алексич през май 1904 година.

Откъси от документи, за сръбската въоръжена пропаганда в Македония, 1904-1908

• Из поверителен рапорт № 22 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София
  
  Битоля,14 януари 1904 година
  
  “...След като се закрепиха криво-лево в Куманово и Тетово, те се спуснаха на юг с очи, обърнати към Прилеп и Битоля. За съжаление, по пътя към тия два града те не срещнаха особен отпор, тъй като населението на много места, макар чисто българско, не е проникнато от достатъчно национален дух....В същото време, сръбското правителство в сама Сърбия зема непростими мерки спроти всички ония българи (македонци из Кичевско, и особенно от Долно-Кичевско и от Гостиварско), което намират препитанието си в Сърбия. Мнозина от тези нещастници се поставят пред алтернативата: или да отворят в селата си сръбски училища и да приемат сръбски свещенници или се заплашват, че имотите им в Сърбия ще бъдат конфискувани.....тъй щото населението падна в още по голямо униение и, опростяло, подобно на давещия се, се вижда заставено да се хвърли в обятията на тогоз, който пръв му се притече на помощ. ..дадоха му материална подкрепа, раздават му и сега още вагони с брашно, дрехи и пари...Там пък, дето туй средство не помага, те казват на населението, че работят заедно с българските комитети пза постигане на целта....Понеже цело Кичевско почти представлява планински край, местното население би могло да се препитава със скотовъдство, което за жалост не вирее, тъй като дебряните-арнаути ежегодно на есен наводняват тия места и оплячкосват всичкия почти едир и дребен доблитък. Ето защо по-голема част от мъжкото население странствува по Сърбия и Румъния, дето дири своя поминък. Ала от цело Кичевско най-занемарено и съсипана икономически е нахията Порече....Убийствата, грабежите, безчестията на моми и жени са нещо обикновенно за този злочест край....При все туй до въстанието сръбския успех, бе по-слаб сравнително и те самите лесно не можеха да разберат в кои села имат училища, защото в Порече селата се ръководят от 4-5 души свещенници, които, докато получават заплатата, стават или гърци, или пък се обръщат към българската Кичевска община....Учителите на много места са заменени с учителки, които , естествено, не могат да дадат нужния отпор на сърбизма. Малкото учители, които са останали тук-там със слаби изключения, са хора малодушни, страхливи, неподготвени за работа. Кичевският главен учител Лев п. Василев е човек на 60 години и отдавна не заслужава своето име......В поречето те имат вече и три чети, състоящи се от по 15-18 човека. Повечето четници, са изпратени от Сърбия...1) Да се назначат във всички по-главни пунктове свестни, енергични и добре платени учители, като се заменят с такива Кичевските и другите некадърни учители..”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.205, л.1-18.
  
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 323-329.
  
  
• Из рапорт № 56 в Битоля до министър-председателя Р. Петров
  
  Битоля, 29 януари 1904 год.
  
  “...Според сведенията които имам, в някои от посърбените села поповете лесно могат да се откажат от сърбизма срещу известни възнаграждения. Такива са например свещенниците: Поп Ангел от с. Премка, поп Китан от с. Орланци и попът в с. Крапа.”
  
  ЦДИА, оп.1, а.е. 76, л. 14-15.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 330.
  
  
• Заявление на учители и кметове от с. Лазарополе (Lazaropole), Реканско.
  
  “с. Лазарополе, 2 март 1904 год
  
  Ето вече пет години от както в нашето село се отвори сърбоманско училище...”
  
  ЦДИА, ф. 331, оп.1, а.е. 761, л.20-21.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 331.
  
  
• Рапорт № 373 в Скопие до министър-председателя Р. Петров
  
  2 юни Скопие, 1904
  
  “....самия текст на устава на сръбско-македонската революционна организация:
  ...10. На същото наказание ще бъдат подлагани и българите, които биха се отнесли неприязнено към сръбската кауза...”
  
  ЦДИА, оп.1, а.е. 213, л.6-7.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 338-339.
  
  
• Поверителен рапорт № 445 от БТА в Скопие до м.предс. Р. Петров
  Скопие, 3 юли 1904
  
  “....Агитацията си пред масата от българското население водели в името на някакво си “сръбско-българско братство” в подкрепа на което разпространяват едно табло с дейците на българо-сръбския договор...”
  
  ЦДИА, ф. 335, оп.1, а.е. 213, л.6-7.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 339.
  
  
• Поверителен рапорт № 614 от БТА в Скопие до министъра на вътрешните работи Д. Петков
  
  Скопие, 5 септември 1904
  
  “...Едно от изобретенията на сръбската порпаганда за ширенето на сърбизма в Скопско, е образуването на земледелчески дружества. За постигането на тая цел членовете внасят ежемесечно по 6 гроша.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е 211, ел.1-2.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 340.
  
  
• Из “твърде поверителен рапорт № 940, до мин. председателя..”
  
  Солун, 10 ноември 1904
  
  “...При подобни разговори повереното ми Агентство е държало и държи следния език:-Вътрешната организация води самостоятелна политика, на която българското правителство и Екзархията не могат да влияят, защото водителите на тая организация са в Македония. Тя, организацията, найстина има двойца делегати в София, но те повечето пъти са безсилни, защото съществующите в Македония чети, и началници не обръщат внимание на мненията и съветите им . Красноречиво доказателвство за самостоятелната политика на Вътрешната Организация е последната заповед на четите да се затворят всички български училища, в Петричката и Струмишката каази. Има даже убит учител и други лица, задето не са се покорили на това разпореждание. Така щото, виждате, че четите действуват и против българските интереси блез да може да направи нещо Екзархията или Българското Правителство. И не само това. Колко пъти четите на Вътрешната Организация биха, убиваха и разоръжаваха четите на Върховистите по единствената причина, че върховистите не отиваха по програмата и политиката на централистите! Колко върховисти българи загинаха по тази причина! Виждате, че не само сръбските чети и сръбските учители се преследват, а се преследва всякой, който отива против програмата и политиката на Вътрешната организация. Следователно, тя е в състояние да спре гонителите на сръбските учители и училища, ако това не е против нейните правилници и против нейната политика. ”
  
  ЦДИА, ф.321, оп.1, а.е. 1573, л.73.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 342-343.
  
  
• Писмо № 1539 до министъра на външните работи...
  
  Белград, 24 ноември 1904
  
  “..В един от последните рапорти на Княжеския Търговски Агент в Скопие, се говори, че сръбския войвода Мицко (известен още и като "Мицко Поречки", Мицко Крстић, Micko Krstić-аз, автора на блога) слязъл от Порече в Гостивар и захванал да действува, “заедно с албански чети”... В един от последните си рапорти имах честта да донеса, че отделението за пропагандата вика тукашните македонци (фурнаджии, бозаджии и др.) и им предложи да представят свидетелства, че семействата им се черкуват при сръбски севщенник, а децата им посещават сръбски училища. Същото беше направено в Ниш.”
  
  ЦДИА, ф. 331, оп.1 , а.е.76, л.42.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, стр. 343-4
  
  
• Поверително писмо № 1602, до МВРИ..
  
  Белград, 8 декември 1904
  
  “..Инспектора на ромънските училища в Македония, цинцарина, г-н. Лазар Дума-бивш чиновник в сръбското мвинистерство на Външните работи “по пропагандата”, а после драгоманин в тукашната румънска легация, получава от сърбите месечна заплата от 200 лева. Той е в много добри отношения с Министра Ст. Протич и често му препоръчва разни македонци.
  Студента Йован Алексич, родом от Куманово, тези дни ходи по Белград да събира по подписка помощи за четите. Той не се притеснявал да казва, че парите се събирали за оръжие и други потребности на четниците, които действуват “против бугараша”.”.
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1 а.е. 76, л. 44.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 344-345.
  
  
• Поверително писмо № 665 до българския търговски агент в Скопие..
  
  Солун, 2 април 1905
  
  “....Сега напоследък, повереното ми Агентство ме уведоми, че въпросните двоица учители, били повикани в сръбското генерално консулство, дето ги попитали могат ли при случай, да пазят в квартирите си по един-или двоица сръбски четници. По причина, че отговорили, че въпроса е важен и трябва да се поразмислят и двоицата казани учители били отчислени и сега се намервали в Бруса, дето отишли да изучават копринарството.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1 , а.е. 213, л.10
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 1995, 348.
  
  
• Рапорт № 525 до министър-председателя...
  
  Скопие, 3 април 1905
  “...На 26 март (1905) н.г. една сръбска чета е нападнала за трети път село Дренък, Кумановска кааза, което не е могло този път да даде отпор, и цялото село е било принудено да премине на сръбска страна.
  На 28 март е нападнато отново село Облавци, с.г., кожето и тоя път е успяло да отблъсне нападението на сръбската чета.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.213, л.11-15.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 349.
  
  
• Рапорт № 566, до мин.-председателя...
  
  Скопие, 11 април 1905
  
  “В допълнение от писмото (рапорта ) ми, под насрещния номер, чест имам да Ви явя, че селото Облавци, Кумановска каза, на 7-8 април 1905 того е било наново нападнато от една сръбска чета, която е запалила къщата, на ходяща се край селото на Ангел Станков.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 259, л.1.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 350.
  
  
• Рапорт № 589 до мин. председателя...
  
  Скопие, 16 април 1905
  
  “На 7 (април, 1905) того е нощувала в недавно преминалото на сръбско страна с. Ячинци, Кумановска каза, една сръбска чета от 45 души с трима воиводи: Павле Ячински-Криворечки войвода, Иован-бивш сръбски учител във Велешко (става реч, за Јован Стојковић-Бабунски, Jovan Babunski) и поручик Райкович, от Белград. ..”
  
  ЦДИА, ф. 332, оп. 1, а.е.15, л.45
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 351.
  
  
• Рапорт № 711 до Мин. председателя...
  
  Скопие, 30 юли 1905
  
  “На 15 (юли 1905) того в Скопие се състоя конгреса на сръбсикте дейци в Македония, в които са взели участие делегати от Охридско, Воденско, Солунско и Битолско извън делегатите из Косовския вилает, за разменявание на мисли по положението им върху мерките, които подлежи да бъдат взети, в предив предстоящето преброяване на население.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.213, л.28.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 354.
  
• Рапорт № 856 до министър-председателя...
  
  Скопие, 7 декември 1905
  
  “....сръбската чета, която бе нападнало с. Папрадище, Велешка кааза, и отвлече, като залог четерима селски пърлвенци, а именно: Трайко Андонов, Трайко Андреев, Трайко Трайчев и Кузманов, на пътя между с. Ново-село и Стари-град, същата каза пресрещнала на 3 того българския свещенник от последното село, когото и по-рано дирили, и го заклали насред пътя.
  Слред това, четниците сами съобщили на селото, за извършеното от тях злодеяние, като заплашили, че всички в селото ще постигне тая участ, ако не станат сърби.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.213, л.52
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 355.
  
  
• Поверителен рапорт № 8 до министър-председателя...
  
  Скопие, 9 януари 1906
  
  “ Узнах от достоверно писмо, за новия план на действие на сръбските комитети, които е бил разискван и приет на една събрание на сръбските водители във Враня, свикано по инициятината на председателя на Комитета в Крагуевац, дето, както Ви е известно е съсредоточена главната ръководителна деятелност на сръбското четническо движение...Едно начало на изпълнение на тоя план, може да се каже, че е турено вече с преминаването в Паланечко, на една чета от около 30 души, за която своевременно Ви съобщих. В Пехчевско, от сърбоманите в село Борово има образувана една чета от 18 души, под водителството на някои си Владимир Ковачевич (Владимир Ковачевић), запасен офицер. Четерима от четата са турци от село Борово.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.213, л.29-30.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 356.
  
  
• Поверителен рапорт № 265 до министър-председателя..
  
  Скопие, 9 март 1906
  
  “...Във Вранска-баня, дето се туряли на разположението на комитета. В числото на заминалите се намирали и трима арнаути-качаци от Призренско, които и по-рано за пари са служили на сръбската пропаганда в Гостиварско.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.213, л.31-34
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 357.
  
  
• Рапорт № 424 до БДА...
  
  Скопие, 24 май 1906
  
  “На 19 того (май 1906), в петък вечерта, към 10 ½ часа, от село Спанчево единадесет селяне и двама от село Соколарци (Кочанска кааза), всичко тринадесет души от селяните ни, като се връщали от работа за селата си, на един час разстояние от селото, около 13 души, една тайфа като хвърлила пусия в сейтбите си, въоружена с пушки, пресичаща пътя на селяните и след като ги хванала и вързала един по един ги била с пушките си и с нож ги съсекли. От тях, 12 души убиват и един ранен остават, телата им и досега още стоят. ...Върху всеки труп, била оставено по една дървена клечка, разцепена на едния край, в които личало парче книга написана със следното съдържание: “За отмъщение на убитите сърби”. Убийците били с фесове, облечени с арнаутски дрехи.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 259, л.16-17
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 358-359.
  
• Рапорт № 657 до ...
  
  Скопие, 14 септември
  
  “....От прискърбната 1903 година, учебното дело в Македония, което и без това небеше блестяще, съвсем се разтрои не само от систематическите пречки и преследвания на властта, но и от нашата неразбория и апатия.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.205, л.21-25
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 360.
  
  
• Рапорт № 723 до Министъра на ВРВ...
  
  Скопие, 25 октомври
  
  “...главните усилия на сръбските чети, засега са насочени спрямо селото Подържи-кон. След като те задигнали Петрово 5-членно семейство, за което се говори, че било избито, сърбската чета, която оперира в тази местност е изпроводила на 23-тий того (септември 1906) билетчета до селяните, с които им съобщава, че ще преобърне селото на пелел, ако то в най-кратко време не се посърби.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 259, л.27
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 365.
  
• Рапорт № 774 до Министъра на ВРВ...
  
  Скопие, 25 октомври 1906
  
  “...Поставянето на едно отделение в село Конярево, което напоследък бле няколко пъти нападано от сръбските чети, стана вследствие на настоятелните постъпки пред валията и консулите, обаче, както ми заяви Оскман паша, това е едно изключение, което той по никакъв начин, не щял да позволи да се повтори, защото с подобни отстъпления рухвал целия му план на действие, какъвто той виждал за единствено възможен, при средствата, с които разполагал”.
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е..213, л.38-40
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 366.
  
• Рапорт № 796 до Министъра на външните работи и в..
  
  Скопие, 10 ноември 1906
  
  “...Така на 19 м.м. (октомври, 1906) вечерта, една голяма скръбска чета е нападнала с. Подържи-кон...На оплакванията на селяните, жандармерийския порутчик Шериф ефенди извикал: “Станете сърби, ако искате да ви се повърне отнетото и опожареното!” На 22 с.м. една друга сръбска чета е задигнала от с. Градец, същата кааза 80 овци и два глави едър добитък, принадлежащ на селяните Н. Пешов, Доде Митов, Мито и цеко Георгиеви.
  На 23 с.м. вечерта, е убит извън селото Станци, с.к. първенеца от това село Кръстьо Йованов, 45 год. Това убийство се тъй също приписва на сръбските чети.
  На 25 с.м. вечерта, на нову една сръбска чета се промъква в с. Градец, и запалва къщата на селянине Косту.
  На 26 с.м една сръбска чета, минувайки през района на село Псача, с.к. е задигнала 15 овци на Яким Младенов.
  На 1 того същата чета, повторно се връща в с. Псача и тоя път задига 40 овци на Арсо Радев и двамата му съседи.
  Същият ден сутринта, Иван Атанасов и Наки Йосифов, от село Ранковци, с.к. тръгнали с три коня натоварени с жито, за да отидат на пазаря в Куманово. На пътя били пресрещнати от една сръбска чета, и отвлечени заедно с конете. Отвлечените досега още не са пуснати, говори се, че са били убити.
  На 3 с.м. 5 души сръбски четници, се промъкнали в хана на Йордан Стефанов в сл Ранковци и след като обрали парите му, отвлекли го със себе си. И за него няма още никакво известие.
  На 10 м.м. през ноща 15 души сръбски четници са отвлекли 10 овци, принадлежащи на Трайко Стайков и Атанас Харачия от с. Орах, Кумановска кааза.
  На 7 с.м. една сръбска чета, е влязла в с. Беляковци, Кумаяновско и изгорила къщите заедно с покъщнината и част от добитъка на селяните...
  На 23 с.м. една сръбска чета е нападнало с. Орах, с.к. и откарлала 140 овце, заедн със селяните от това село, Г. Самуилов и сина на Петруш Палачански.
  На 10 с.м. въоръжени селяни от сърбоманското село Щалковица, Кратовска кааза, нападнали с. Радковица, с.к. и запалили две къщи.
  През същата нощ, сърбомани от село Злетово, Кратовско изгорили плевнята на българската света обител при с. Лесново...
  На 13 с.м. през ноща била запалена плевнята на Мицко Войнов, в село Бели, Кочанска кааза..На сутринта и недалеч от произшествието е било намерено едно писмо, писано на сръбски със следното съдържание: “Сега Ви изгорихме само една плевня, но ако в продължение на 3 дни не се откажете от Екзархияьта и се признаете за сърби, ще се повърнем и ще изгорим цялото село.”
  Извършеното злодеяние се преписва на една сръбска чета, за която се чу, че е дошла околро началото на изтеклия месец, и се е криела в чисто турското село Баня..”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1 а.е. 213, л.41-44
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 368.
  
• Рапорт № 800 до Министъра на ВРВ...
  
  Скопие, 12 ноември 1906
  
  “..На 31 октомврий, н.г. една голяма сръбчска чета е нападнала Бело-морската махла в село Младо-Нагоричано, Кумановска кааза, и запалила къщите на Спиро Иванов, Илия Иванов и Н. Петров. Къщите изгорели до основите, заедно с покъщнината и цялата зимнина.
  ... В същата чета запалила кошарата на Петко димитров и тая на С. Младенов, заедно с 13 кола сено.
  На 2-ри того 4 –рима сръбски четници, преоблечени в турски жандармерийски дрехи, влезли в с. Облавци, което от две години насам е нападано около 10-на пъти от сръбските чети, повикали кмета и двамата ази и ги отвмлекли със себе си под предлог, че ще ги водят при мюдюрина в село Градище. На другия ден, единия от азите бил освободен и изпратен в селото да каже на селяните, че ако те не станат сърби, кметът и азата ще бъдат погубени, а цялото село изгорено.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1р а.е.213, л.48-49.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 369.
  
• Рапорт № 866 до МВРВ...
  
  Скопие, 9 декември 1906
  
  “...На 27 ноември, една сръбска чета отвлякла български свещенник в с. Радибуш, Паланечка кааза и още същия ден го убила.
  На 28 с.м. друга една сръбска чета отвлякла български първенец Доде Петков от с. Страцин , Кратовска кааза и го съсекла.
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 213, л.53
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 370.
  
  
• Рапорт № 877 до Дипломатическия агент в Турция...
  
  
  Скопие, 10 декември 1906
  
  “...1. На 25 м.м. ноември са задигнали от землището на с. Ругинци, Кумановско 112 овци.
  2. На 26 същия месец, е била изгорена къщата на кмета на село Младо Нагоричане, Кумановско именуемия Пешо, българин.
  3. На 18 с.м.-е бил ранен селскияь първенец в беляковци, българина Трайкон Недялков. Нараняването е извършено, когато сръбската чета се е опитвала да запали българските къщи в това село.
  4. На 12 с.м е била наранена жената на българина Серафим Кръстев от с. Мургаш.
  На 27 същия месец е бил убит 60-годишния старец българина доде Петков от с. Страцин.
  На 28 същия месец, са откраднати 28 овце на мите Георгиев от с. Псача, Паланечка кааза.”
  
  ЦДИА, Ф. 335, оп.1, а.е.213, л.370
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 371.
  
  
• Рапорт № 878 до Министъра на ВРВ...
  
  Скопие, 11 декември 1906
  
  “...В село Стари-град, велешка кааза, Лазар Трайчев, заминало в село Мартолци, което спадало в неговата енория, за да извърши службата....Вечерта, когато се връщал придружен от един селянин от с. Мартолци по име Коце Кочовски, биле издебнати от сръбската чета, която ги хванала и вързани ги подкарала къмв с. Стари-град. като наближили последното село, те били и двамата застреляни....Четата се състояла от 10 души и била командувана от някои си Иван Стойков, бивш сръбски учител във Велес.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 213, л.356.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 371.
  
  
• Поверителен рапорт № 1 до министъра на ВРВ..
  
  
  Скопие, 2.01.1907
  
  “...Действующите в Кратовско две сръбски чети, са имали и около 20 души турци от Кратовско. Същите тия две чети, преди няколко дни са пренесли оръжие в двете турски села-Орел и Струизовци, Кратовско, на границата със щипската кааза.”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 211, л.1
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 372.
  
  
• Рапорт № 18 до БТА в Турция...
  
  Битоля, 2.01.1907
  
  
  “...На 5-тогова една сръбска чета, под началството на воеводата Йосиф, блокирало прилепското село Долнени”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е.259, л.34
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 372-373.
  
  
• Рапорт № 20 до МВРВ....
  
  Скопие 12 януари 07
  
  “...Така на 20-деси миналия месец декемврий, една сръбска чета е овлекла селяните: Спасо Додев, Богатин Иванов и Мите Божинов от новопъсърбеното село Орех, Кумановско...На 24 сл.м. друга една сръбска чета, под войводството на Георги капетан, овлекла е още 4 души от същото село: Кръстю Домазетов, Яне Младенов, Кузман Ангелов и Стоян Тодоров, за които се вярва, че са вече погубени.
  Същият ден, една сръбска чета е отвлекла селяните: Аврам Станков от село Беляковци, Кумоновско, което тоже се обяви за сръбско и няколко дни след това го е заклала в село Макреш...На 6-то того в сл. Младо Нагоричане, Куемановска кааза, едно цветуще българско село е било отново нападнато. Изгорена е била една една къщо, от тъй наречената Градиновска махала.”
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 374.
  
• Рапорт № 36 до БТА в Турция...
  
  Битоля 13 януари 1907
  
  “...По принуждение и заплаха на четата на сръбския войвода Йосиф, родом от Битолско, в село Бела църква и бивш български четник и селото Долнени, Прилепско е било заставено да изпъди досегашния си български учител.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 259.р л.35
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 377-378.
  
  
  
• Поверителен рапорт № 70 до МВРВ...
  
  Скопие 29 януари 907
  
  “...12 и 15 число на текущия месец, ръководителите на сръбското четническо движение, оттук и кралството са държали конгрес в едно от селата на сръбмското Черногорие, в които е било разисквано подеятелсността на сръбската пропаганда в страната и мерките, които ще трябва да се предприемат...А. Направено е ново разпределие на четническите райони, съгласно сегашния план, за завземането на селта от Кратовската кааза и проникването в Щипско.
  Б. Решено е увеличението контингуента на сега действующите чети.
  В. Тръговски бойкот който даде такъв блескав резултат в Паланка и Куманово е решен да се разпростре върху всички градове, дето се има възможност, Санджака, като се увеличи и броя на дюкените, сега субсидирани от сръбската пропаганда....В ония места, дето нема още наредени дюгени на пропагандата, населението ще се застави да пазарува от турските.
  Г. Всето е решение да се обърне особенно внимание на войводите на четите, както на слеските ръководителри-да внушат на населението от сърбоманските села, да потдържга най-добри отношения с местните власти, а най-вече с масата от турското население.”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 211., л.6
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 379.
  
  
  
• Рапорт № 85 до БТА в Турция...
  
  Скопие 31 .01.907.
  
  “...На 15 того сръбския войвода Денко Гелин от с. Чуплен, придружен от няколко четника е връчил на българина Петър Ангеров от село Младо Нагоричане, Кумановска кааза, воденичар на р. Пчиня, едно писмо за да го даде на селскитке първенци-Филип Петков и Димитър Пъркински....Пет дни след това и кмета нса Младо Нагоричане-именуемия Ангел е получил от същия войвода, заплашително писмо.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 219, л.8
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 380.
  
  
  
• Рапорт № 140 до МВРВ...
  
  Скопие 2.02. 1907
  
  “...На 25 миналия месец януари, вечерта една сръбска чета от около 30 души под командата на войводата Иван Стойков (Jovan Stoikovic Babunski, Jovan Babunski, Jован Бабунски, Йован Бабунски) от село Мартулци, Велешка кааза, е влезла в село Стари град, с.к. Събрала селските първенци, които са заплашвани да унвищожат цялото село, е било принуждавано от четата цялото население, да се обяват за сърби.
  За да даде по-голема внушителност на заплашвания си, четата е вързала четерима моци, синове на по-видните семейства. А имвенно: Дончо Коцев, димитър П. Секулов, Лазар Ингов и Стоян Гоцев, които е отвлекла със себе си.”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 219, л.9
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 381.
  
  
  
• Рапорт № 153 до БТА в Турция...
  
  Скопие , 10 .02.1 907
  
  “В конака е получено едно писмо, което сръбския войвода Георги Скопянчето ( Горги Скопјанчето, Ђорђе Скопљанче ) е изпратил до командующия отделението войници в Карпински български манастир.
  В това писмо, сръбския четнически войвода, натяква на офицера, че той вече не е турчин, че е продал душата си и вярата на бугарищите и бугарищкия иконом. Ако той бил истински турчин и патриот, той немало да отива да хваща сръбски четници, които идат тук, не за друго а за да помагат на турците и на турската държава, против общия неприятел-Българите”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е.219, л.10
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 382.
  
  
  
• Рапорт № 199 до БТА в Турция...
  
  Скопие 22 февруари 1907
  
  “..В последния град най-вече положгението в това отношетиие, е дотам сериозно, че вече мнозина търговци и то измежду заможните се намират пред алтернативата да напуснат града, и се преселят другаде или пак да прегърнат сърбизма, като средство което ще тури край на материалните им щети и обезпечи поминакъ им.”
  
  ЦДИА, ф.321, оп.1, а.е.17-97, л.45-47
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 382-383.
  
  
  
• Рапорт № 229 до МВРВ...
  
  Скопие 3.март 1907
  
  “... Преди няколко дни, се беше пръстнало тук слух, че от имиграращите в Америка българи 120 души са били уговорени от хората в сръбските комитет в Ниш, да постъпят в четите, които Сърбия изпраща за Македония...по линията Ристовац-Ниш, пътуват винаги агенти на сръбските комитети, които междудругото напоследък са натоварени, да вербуват хора за сръбските чети, измежсду емигриращите за америка македонци. Именно от обявилите се сръбски села на Поречето и от други някои райони на Битолски вилает.
  Понетатите агенти се качвали, от Ристовац още ъв ваганите на емигрираьщите работници, и ги уговаряли срещу месечно възнагражданетие, да постъпят в редовете на сръбските чети.
  ..Така в последните дни на месец февруари са били уговорени от 376 пътующи за Америка, 120 души, които са оставени в Ниш и оттам след няаколо дни изпратени за Враня.”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е.219, л.13
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 384.
  
  
  
• Рапорт № 236 до БТА в Турция...
  
  Скопие, 5 март 1907
  
  “...че на 11 того, една сръбска чета, около 25 души, под войводствотко на Иван Стоикович Мартулцалията ( Йован Бабунски, Йован Стойкович Бабунски, Jован Бабунски, Jovan Babunski) и някои си Васил (Василије Трбић, Vasilije Trbiћ, Vasilije Trbic) е влязла в село Поменово, Велешка кааза. Заловило и вързало селските първенци-Иван Анодв, Пано Лазов и Велян Николов..”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е.219, л.15
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 386.
  
  
  
• Рапорт № 292 до БТА в Турция...
  
  22 март 907
  
  “...Приключетно при настоящето имам чест да Ви изпратя, за сведение, препис от писмото на сръбския войвода, сърбомана Цено Марков (Цене Марковић, Цено Марковић) , отпавено до кмета, свещенника и старейшините на село Вълковие, Тетовско, с което ги кани да станат сърбомани..”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е.219, л.16-17
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 387.
  
  
  
• Рапорт № 307 до БТА в Турция...
  
  Скопие 26 март 1907
  
  “...Сега същото такова писмо е изпратено и до село Станче, същата кааза.”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 18
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 388.
  
  
  
• Рапорт № 273 до БДА в Турция...
  
  Скопие, 26 март 1907
  
  “...На 26 того вечерта, селото Брезица, Чайрово Скопско на границата на Велешката кааза, е било нападнато от въоражени хора, за които се вярва да са сърбомани от с. Рудник. Начело със свещенника си Игнат Трайков, най-активния орган на сръбската пропаганда и най-големия пакостник на българите във Велешко, които е бил главната причина за нападението на село Редник...нападателите са изгорили 4 от крайните къщи на селото Брезица, пришнадлежаци на Ане Кузманов, Стоине Саздов, Божко Тасков и блратята Никола и Саздо Яневи и плевните на Мирчо Грозданов и Траян Толев.
  Божко Ташков при това е бил убит, и наренена Русенка стойчева. Межоду нападателите е имало турци от колоните села, с каквите поменатия по-горе свещенник, си често служи за да тероризира селата от българската страна”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 219, л.19
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 389.
  
  
  
  
  
• Битоля 26 март 1907
  
  “на 22 того на 1 вечерта вечерта по турски, една сръчбска чета под предводителдството на войводите: Григор (Глигор Соколов, Глигор Соколович, Глигор Лямев, Глигор Лямевич Соколович, Григор Соколов, Глигор Лямевич, Глигор Соколовић, Глигор Лямевић, Gligor Sokolovic, Gligor Ljamevic, Gligor Ljamevic Sokolovic) Йосиф Белоцърквенички, и Иван Долгачо (Йован Долгач, Йован Долгачо, Јован Долгач), влезла в село Ореховец, и след като малтретирала няколко селяни, заповядала на селяните да станат сърби. И преди да напусне селото на 8 часа през ноща, отвлекла със себе си: учиштеля Димитър Петров и селяните Георги Николов и Георги Кузманов и Спирко Тасев”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1 а.е. 221, л.12
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 389-390.
  
  
  
  
  
• 19 март 1907
  
  “...Едно такова писмо на 19 миналий месец март, сърбоманския учителв с. Леуново е предал на българския учител в с. Новаче Костов, с което последния се приканвал да предаде всичките книжа и сметки на сърбоманите на селото. В противен случай българскиья учител, се предупреждава че ще бъде наказан със смърт”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 211, л.20
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 390.
  
  
  
• Рапорт № 304 до БДА в Турция...
  
  Скопие, 6 април 1907
  
  “ На първи того, по пладне една многобройна срвъбска чета е нападнала чисто българското село Извор, Велешка кааза, на пъта от Велес за Прилеп, изгорила е две къщи и осем плевни, ранила слабо двама души и след като отвлякла 16 души от по-първите селяни-напуска селото...Два дни после, пленените били пуснатислед като подписали за себе си и за селото един арзохал, че се отказват от Екзархията..
  На 3 –ти того, същата чета е нападнала българското село Владиловци, с.к., ограбило книгите на учителя, които успял да избяга и оставила за подпечатване и подаване до властта един арзохал, със същото съдържанието като тоя на изворчани.
  На излизане от селото, четата отвлекла трима души, селски първенци, за които заявила, че няма да останат живи, ако цялото село не подпише и не подпечата арзохала.”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 211, л.21.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 391.
  
  
  
• Рапорт № 357 до МВРВ...
  
  Скопие, 14 април 1907
  
  “На 10 и 11 того, с.с. Войница и Ораховец, Велешка кааза са получили заплашителни писма, с които се поканват да побързят да се откажат от Екзархията, ако искат да бъдат пощадени.
  Във Велешко се движат, четири сръбски чети, с войводи: Григор ( Gligor Ljamev, Gligor Ljamevic, Gligor Ljamevic Sokolovic, Глигор Соколовић) от с. Небрегово, Прилепска кааза, един особенно опитен и храбър момък, некогашен сподвижник в четата на българския запасен офицер Константинов, действуваща тоже във Велешко; Васил Торбич (Василийе Тръбич, Васил Тръбич, Василие Тръбич, Василије Трбич, Василије Трбић) от Кралството; Иван Мартулчанеца (Jovan Babunski, Йован Бабунски, Йован Стойкович Бабунски, Јован Стојковић-Бабунски) от с. Мартулци, купен отсръбската пропаганда българин и Иван Дъгач (Йован Дългач, Йован Долгачот, Јован Долгач) от Поречьето.
  От един месец насам, тия войводи са кръстосали повече от 15 български села в каазата, едни нападнали а други само преминали, за да оставят заплашителни писма...”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 211, л.22
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 393.
  
  
  
• Поверително писмо № 288 до БДА...
  
  София, 23 април 1907
  
  “....На 5 януари е било нападнало българското село-Младо Нагоричано (Кумановско), в което е било оставено заплашително писмо, съдържаще даже хули против НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО-КНЯЗА....
  Независимо от това, в последно време са биле изпратени от Сърбия в Македония, 3 нови чети: Едната под войводството на Йово Стойкович (Йован Стойкович Бабунски, Йован Бабунски, Jovan Babunski, Јован Стојковић-Бабунски) , с цел да навлезе в Малешевско, гдето няма никакви сърбомани, втората под войводството на пехотния капитан Войн Попович (Voin Popovic, Vuk, Voin Popovic-Vuk, Војин Поповић – Вук), с цел да навлезе в Паланечко, а третата под ръководството на офицера съзаклятник, артелирийски капитан Михайло Ристич, да квартирува в Скопско...Така през 1905, две сръбски чети в Македония, бяха предвождани от Поручник Богдан Хайнц (Богдан Хајнц, Богдан Хајнц Југовић), и Поручник Бранивой Иванович, наречен още Брано...
  Състава на сръбско-македонския комитет, влиза понастоящем генерал Никодине Стефанович, и недавнашния адютант на престолонаследника майор Пешич. Председател на Комитета е Професора Люба Йованович (Љубомир Јовановић-Чупа, Љубомир Јовановић) първия подпредседател на Скупщината. Самият Престолонаследник, е сключил един зае от 100 хиляди лева.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 133, л.39-40
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 397-398.
  
  
  
• Рапорт № 398 до МВРВ...
  
  
  Скопие, 25 април, 1907
  
  “В село Владиловци, Велешка кааза, предмет на рапорта ми от 6 ти того, под номер 334, понеже дълго време отказа да отстъпи пред заплашванията на сръбските чети, на Велики четвъртък, е било наново нападнато и принудено да даде заявление, че се отказва от Екзархията.
  На 16-ти того, и в с. Крайница, Велешка кааза, се получило тук приложеното в препис заплашително писмо, писано сигурно както се вижда от някои ренегат, които сега се подвизава в сърбските чети.
  На 14-ти с.м. вечерта, една сръбска чета, в която са били познати много селяни от село Гебр, Паланечка кааза, е нападнало горната махала на българското село Градец, с.к. отдето задигнала 15 овце, осем агнета, една кобила и разровила покъщнината, чмаст от която разграбила на селянина Иван Стойков (Иван Стойкович, Йован Стойкович, Йован Бабунски, Jovan Babunski, Јован Стојковић, Јован Стојковић-Бабунски) , които можал да се спаси с бяг от убийството.
  По тоя случай са арестувани 8 души, Габерчани (сръбомани) посочени от пострадалия.”
  
  ЦДИА, е.331, оп.1, а.е. 219, л.23-24.,
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 403.
  
  
  
• Рапорт № 455 до МВРВ...
  
  Белград, 19 май 1907.
  
  “Събираните от тукашните македонци преимущественно от Кичевчани, в “волни помощи”, за организирането и екипирането на горните чети, трябва да възлизат на повече от 10 000 лева. Само 4-ма души са дали всеки по 1000 лева.”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 220, л.12-13.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 406.
  
  
  
• Рапорт № 547 до МВРВ...
  
  Скопйе, 8 юни 1907
  
  “...на първи того, вечерта една сръбска чета от 20- души, облечени в четнически дрехи (и придружена от 50-60 души въоражени селяни и с преминалите напоследък към патриаршията села: Дубровница, Осиче и Подържи-кон, Паланечка кааза) е нападнало българското село Киселица, с.к.
  Като залог е бил заловен и отвлечен селянина Менче Тодоров, 28 годишен момък.
  Четата на Цене Маркович (Цене Марковић), състоящата се от 15 души, от които трума турци, е влезла едно под друго в с.с. Лешница и Церово, които със заплашвания е принуждавана да се откажат от Екзархията и обявят за сърби.
  На 29 миналий месец, през ноща, същата чета е влезла в с. Маврово, Гостиварска кааза, и се отправила към къщата на българския свещенник в селото Трайчо Угринов...”
  
  ЦДИА, ф.321, оп.1, а.е. 17-97., л.176.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 410.
  
  
  
• Рапорт № 480 до БДА в Турция...
  
  Битоля 10 юни 1907
  
  “Според сведения пристигнали едва сега тук, преди няколко време един сърбомански четник се появил при местния български районен войвода в Кичевско, Пешо Радев, заявил му че се е попишманил дето е постъпил в сръбска чета ипомолил да го приемат в българската. Нейзвестно по какви съображения, Пешо се съгласил и го приел в неговата чета. Обаче след няколко дневно ходене с българската чета, на 23 миналия май, когато четата била при село Русяци, Кичевско, коварния сърбоманин издебнал войводата Пеша, като спал и го убил.”
  
  ЦДИА, ф.335, оп.1, а.е. 213, л.102.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 411.
  
  
  
• Рапорт № 622 до МВРВ...
  
  Скопие, 3 юли 907
  
  “...на 27 миналия месец юний, една сръбска чета е нападнало българското село Киселица, Паланечко и отвлекла селяните първенци Петре Георгиев, Менче Тончов, Тошо Иванов и Димитър Анкин, за да принуди селяните да се обявят за сърби.”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 219, л.28
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 412.
  
  
  
• Рапорт № 761 до МВРВ...
  
  Скопие, 23 август 1907
  
  “...на 19 ти того вечерта в село Страцин, Кратовска кааза е влязла една силна сръбска чета, която отвлякла девет души селяни и 3-ма души граждани от Кратово, които се намирали по спахийскат работа в селото. Един от гражданите които се противил, бил убит, другият от тях бил известния кратовски богаташ Михайл Костов.”
  
  ЦДИА, ф.331, оп.1, а.е. 219, л.36.
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 415.
  
  
• Доклад № 822 до МВРВ..
  
  Скопие, 15 октомври 1907
  
  “..., че местата, в които се е ширила сръбската пропаганда са тъкмо ония, върху които сме упражнявали най-слабо културно въздействие от наша страна, а други като Прешевско и някои части от северозападната част на вилаета като Митровица, па дори и Призренско са били съвършено оставени извън нашата културна дейност в страната. Ако това не беше така, ако в Прешовско и другаде имахме по някой запазен кът сега не само щяхме да имаме с какво да разделим и отслабим сръбските усилия, но и място да отстъпим, ако действително пред натиска на сръбския терор трябвашпе да отстъпим, за да изложим чисто българските краища, като велешко, Паланечко и Скопско на сръбското нашествие.
  Официални правителствени документи от 30-40 год, па и по-късно говорят за българи в Призренско. Тук както и в Митровица, дето и сега има 25-30 български къщи, преселници от Велес и каазата, като занаятчии, ...можали сме преди да настанат смутните времена в страната да откриеме по едно училище, ако не за друго, то поне да погълнем част от вниманието и усилията на сърбите....непростителна грешка сме направили по отношение на Прешовско-една кааза населена с българи, останала под ведомството на Патриаршията...Сега Прешовско е център на сръбската четническа деятелност и от него излизат най-преданните ратници в борбата спрямо българите в страната...
  Едно средство, което тая пропаганда практикува на широка нога, това е подкупа. При царящата корупция в Турция това средство...е давало за сърбите най-добри резултати, ...и в отношенията им с турското правосъдие...
  В Гостиварско и Тетовско измежду именитите злодеи и дерудежии арнаути те са поддържали като селски бекчии или училищни пазачи да тероризират местните българи, за да стават сърби...С течение на времето и намалението верочтно на средствата тоя род подкупи съвсем намалява, но за това пък увеличиха размера на помощите, които раздават, за да привлекат бедни български деца, най-вече като стипендианти в гимназиите им в Скопие и в Солун...
  На почитаемото министерство е известно, че тукашните сръбска мъжка и девическа гимназия са открили с ученици от Краството и Черна...в числото на последните имаше синове и дъщери на високи чиновници и депутати от Белград...
  С привличането от тук там на българчетата в тия гимназии намаля броя на сърбите и черногорците...от 2-3 години насам почти всяка година в повереното ми агенство се явяват 6 до 10 черногорчета да просят худатайството ми..., като проклинаха и сръбство, и управа...”
  
  ЦДИА, ф. 335, оп. 1, а.е. 205, л. 61-82
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 416-427.
  
  
  
• Рапорт № 899 до БДА в Турция...
  
  Битоля 16 април 1907
  
  “...по сведения получени от тукашните власти, на 4 того, една сръбска чета нападнала с. Св. Врач, Кичевско, и убила 5 души селани.”
  
  ЦДИА, ф. 335, оп. 1, а.е. 259, л. 86
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 428-429.
  
  
  
• Рапорт № 884 до МВРВ...
  
  Скопие, 17 октомври 1907
  
  “...На 4 того вечерта една сръбска чета от около 15 души е запалила трите воденици до с. Бистрица, принадлежащи на Китан Янакиев.”
  
  ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а.е. 219, л. 39
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 429.
  
  
  
• Рапорт № 888 до МВРВ...
  
  Скопие, 18 октомври 1907
  
  “...На 4 того, според сведенията получени от Куманово и Паланка, отвлечените при с.с. Страцин, Кратовска каза, 9 души българи...всички 14 души българи за били избити и заровени в местността Бабина поляна близо до сръбската граница.”
  
  ЦДИА, ф. 331, оп. 1, а.е. 209, л. 43
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 430.
  
  
  
• Рапорт № 201 до МВРВ...
  
  Скопие , 12 март 1908
  
  “...С пукването на пролетта, които напоследък не проявяваха никава видима дейност се раздвижиха и почнаха отново своите подвизи.
  В сряда, на 5 текущий, в 2 часа през дена българите Нешо Петров, Христо Димов, Стойко Стоилов и Марко Димов, с. Глухово, и Томе Стефков и Траян (бащиното му име е неизвестно) от с. Оризари, Скопска кааза, като били по дърва, на връшане за в село, по банянския път, били нападнати от 6 души въоръжени сръбски четници, ...четниците , по видиму, за да предадт по-голямо внушение на исканията си, нанесли силни побои с дърво по гореизброените лица.”
  
  ЦДИА, ф. 335, оп. 1, а.е. 259, л. 116
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 443-444.
  
  
  
  
• Рапорт № 313 до МВРВ...
  
  Скопие, 12 май, 1908
  
  “...
  На 8 того срещу 9 привечер една сръбска чета, усилена от селяни от околните сърбомански села, всичко на брой повече от 100 души, нападнала селото Страцин, Кратовска кааза. ...
  Пострадали са следните българи:
  Лазар Стоянов...
  Младен Лазаров...
  Стефан Атанасов...
  Мита Серафимов...
  Пешо Иванов...
  Алексо Георгиев...
  Ангел Димитров...
  Цветан Илиев...
  Андон Гюрков
  Илия Николов...
  Анчо Мишев...
  Михаил Петров-убит.
  Стефан Ангелов-ранен.
  Йован Стефанов-убит.
  Младена Димитрова-изгоряна.
  Стоян Иванов-убит.
  Цветан Иванов и Петруш Цветанов-заклани
  Георги Илиев...
  Стоимен Ристов...”
  
  ЦДИА, ф. 321, оп. 1, а.е. 1378, л. 67-69
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 448-449.
  
  
  
• Поверително писмо № 609....
  
  София 10 юни 1908
  
  “...през май месец са заминали през турската граница при Прешовската кааза 235 души сръбски четници, разделени на 4 групи. Първата под началството на Йован Долгача (Йован Долгач, Jovan Dolgac, Јован Долгач), ...втората под началството на Михаило в Поречието, третята под началството на Григор (Глигор Лямев, Глигор Лямевич, Глигор Лямевич Соколович, Глигор Соколовић), предназначена за Велешко, и четвъртата, командувана от двама офицери...ще действува в Битолкско ”
  
  ЦДИА, ф. 321, оп. 1, а.е. 378, л. 120-123
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 459.
  
  
  
• Рапорт № 31 до МВРВ...
  
  Скопие 23 януари 1909
  
  “... С рапорта си от 27 август 1908 година..имах честта да донеса до знанието Ви за образуването на една “српска демократска лига у отоманскоj царевини” със седалище в Скопие,...”
  
  ЦДИА, ф. 335, оп. 1, а.е. 416, л. 5
  
  В. Георгиев и Ст. Трифонов-“Сръбската и гръцка пропаганди в Македония. Краят на ХІХ-началото на ХХ век”, С., МНИ, 462-463.